На Скарлет
С много любов
23 Август, 2023
Честит рожден ден!
– Светла
Скарлет – Ma Belle
Скарлет, красавицата ми! Тя често се върти пред огледалото и критикува образа си. Оттам я гледа жена с изписани черти, със сияещи очи, с розови устни – дори когато е сутрешна и рошава, е неземна. Вместо тази принцеса да краси световните сцени и филмови площадки, тя работи като обещаващ специалист в една голяма фирма. Всеки ден едвам отваря очи в осем часа, за да се отдаде на работното си ежедневие от девет до пет. Но един хубав ден – първият от отпуската ѝ – гримирана и със стегнат кок Скарлет се въртеше пред огледалото и мереше целия си гардероб. По нея прилепна малка черна рокличка – тоалетът, с който една жена не може да сбърка. Тя се спусна по стълбите с вити перила към главната улица на града. От всеки уличен ъгъл вече надничаше нощта.
На улицата в поза лотус и с леко приведена сякаш в молитва глава, седеше възрастен просяк. От време на време той поглаждаше дългата си бяла брада, както будистите докосват свещените си броеници. Скарлет вървеше с вирната брадичка, леко движение в ханша, при което слагаше крак пред крак и потропваше с токчетата си.
„Каква жена – божествено красива, като ангел!“ – очарова се просякът, докато тя минаваше край него.
– Какво казахте? – попита тя и леко се наведе към просяка.
– Нищо не съм казал, млада госпожице.
– Стори ми се, че чух нещо.
– Сторихте ми се много красива, освен да съм го казал на глас.
– Благодаря.
Тя отвори ръчната си черна чантичка и потърси монета. Пусна я в шапката на просяка и го отмина. Ала тази реплика, „сторихте ми се много красива“ се закачи за нея и тя лекичко почна да се усмихва. Чудна работа – направи приятно впечатление на просяк – а усмивката ѝ обещаваше да трае цяла нощ. Не беше се отдалечила и на няколко метра – спря се, и потраквайки женствено по тротоара се върна.
– Господине, – се наведе към него Скарлет и каза тихо и любезно – Мога ли да ви поканя на вечеря за моя сметка в най-близката пицария?
Просякът отвори уста, едновременно с това отвори широко и двете си очи, но лъскавата дама не се изпари и все още чакаше отговор наведена над него.
– Ще ми бъде безкрайно неудобно, но с удоволствие – призна си възрастния просяк и с грация се вдигна от позата лотус, и погали сребристата си брада.
Влязоха в едно ухаещо на пица заведение и всички ги проследиха с очи. Беше скромно местенце – в по-елитно нямаше да ги пуснат, заради дрес кода. Покривките бяха карирани, столчетата дървени, салфетките жълти, на прозорците имаше сардели, обстановката беше като у баба ѝ. Вървейки пред просяка, Скарлет се насочи към градината. Сервитьорките се спогледаха и предложиха по-закътана маса на изисканата, млада дама и поокъсания, възрастен господин. Двамата седнаха в ъгъла и той се огледаше и кимаше любезно на хората, които го гледаха сякаш бе музеен експонат.
Скарлет се съсредоточи в менюто като проследяваше с пръст заглавията – екзотика лъхаше от нарисуваните ястия с имена на италиански. Просякът обаче я гледаше над менюто и не сваляше очи от лицето ѝ, лицето и пълно с благословия.
– Защо ме поканихте?
– Да си пообщуваме. – Скарлет се облегна назад и се усмихна по онзи разтапящ начин.
– Възрастта и стандарта могат да направят двама души напълно несъвместими. Вие изглеждате като работещо момиче, а аз прекарвам дните си на улицата, пушейки лула. Вие миришете на парфюм, а аз…
Скарлет не го остави да довърши репликата за миризмата.
– Всичко това е така. Но вие ме нарекохте красива и денят ми стана по-хубав. Заслужавате порция пица и щастие.
– Бих ви повозил с удоволствие на луксозна яхта. Можехме да седим на палубата и да посръбваме ром като истински пирати. За съжаление съм кошмарно беден.
– Извинете – обърна се Скарлет към сервитьорката. – Две чаши ром, ако обичате!
– И една яхта – добави той.
Сервитьорката промърмори нещо под носа си, но се отдалечи и се върна с питиетата.
– И без рома, красотата ви ме опиянява!
– Похвално е да имате настроение за флирт на тази възраст.
– Метнал съм се на моя дядо – той флиртуваше до дълбока възраст. Когато работех като морски капитан, в разцвета на силите си, дълго време примирах по едно русокосо момиче на име Маруся, но тя се ожени за един свръхбогат магнат и ми разби сърцето. Оттогава флиртувам с всяка по-привлекателна жена, която видя и трябва да кажа, че всички жени въздишат по мъжкото внимание. Според мен, целия женски пол страда от недостиг на ухажване.
– Флиртът те кара да се чувстваш специална, да – каза Скарлет, наведе се над ухаещата на тесто, доматен сос и моцарела пица и вдъхна с наслада миризмата ѝ.
– Мога ли да ви говоря на ти?
– Можеш.
– Ти и аз – нашата среща е пръст на съдбата!
– В такъв случай как се казваш?
– Разбира се, Магелан.
– Аз съм Скарлет.
– И така Скарлет, днес звездите са се подредили и те благославят истински да се влюбиш. Голямо щастие ще дойде в живота ти… – предсказа ѝ той. – Ще срещнеш мъж синеок и светлокос, магичен като принц и внимавай да не му кажеш „не,“ когато ти зададе най-желания въпрос. Оглеждай се за чаровен и усмихнат мъж зодия Стрелец, който носи елегантна риза с разкопчана яка.
Скарлет изпи рома си и се смя толкова много с репликите за сваляне на Магелан. Той сияеше и далеч не мрънкаше, че прекарва дните си в поза лотус на тротоара. Отличаваше се с някаква съхранена младост и свежест, която разведряваше разговора. Когато остави пари за сметката и солиден бакшиш за сервитьорката, и двамата станаха и се погледнаха в очите за последно, той каза:
– Обичам те, Скарлет!
– И аз теб, Магелан!
После излязоха и се разделиха и всеки от тях потъна в тишината на уличния мрак.
На входа на залата, Скарлет извади от чантичката си черната дантелена маска и се сля с маскираната тълпа. На такива събития не е хубаво да се отличаваш. Ако хората опитват кетъринга – опитваш и ти. Когато дамите си приглаждат косите и роклите – непременно същото правиш и ти. Ако кавалерите ти се покланят – покланяш им се и ти с грацията на матрьошка, но се покланяш любезно. А когато хората се смеят, ти се смееш най-високо от всички.
Нямаше нищо забележително в тази зала, освен хората. Тя беше претъпкана. Оркестъра се състоеше от шестима мъже на средна възраст, с жълти сака и бели папионки, които маршируваха на място на сцената. Удоволствието, че карат хората да танцуват беше изписано на лицата им. Те се движеха в ритъм, очите им светеха, челата им сияеха от пот, те биеха барабаните със страст и почти късаха струните на китарите. Дамите бяха облечени далеч не скромно в лъскави, копринени и сатенени рокли. Те носеха украшения и шалове сплетени в косите си. Пълно беше с хора, които се поклащаха в ритъм и пляскаха на другите, които дръзваха да танцуват. Във всеки поглед, който си разменяха двойките сякаш имаше неразказана история.
Скарлет стоеше до дансинга и попиваше грацията на танцуващите двойки в захлас. Тогава усети докосване. Някой беше застанал зад нея и нежно я придърпа за талията. Тя се обърна рязко, видя добре сложен мъж, с немирни руси кичури, които падаха върху челото му и с леко занесен син поглед. Тя инстинктивно отскочи половин метър назад – една жена не бива да среща подобно нещо.
– Прощавайте! Не предвидих, че ще ви стресна… – повиши глас той за да надвика музиката. Гледаше настоятелно и то право в очите, по такъв начин, че една жена би изпитала свян. Погледът ѝ се плъзна бавно от плътните му устни, по шията му и надолу по гърдите му – носеше претенциозна и леко разкопчана риза. – Ще потанцуваме ли? – погали я той по ръката и с едно рязко движение я дръпна изящно към себе си.
– Чувствам се по-уверена в бачатата – извика в ухото му Скарлет, но той не я чу добре и потегли с нея към дансинга. После я поведе леко в линия, след което и зададе двойно завъртане и брейк, който тя нежно украси два пъти, с движение, което идваше само от врата. Ръцете им се преплетоха, той и задаваше различни сигнали за въртене и двамата стъпваха в линия, понеже това беше салса Los Angelos Style. Той танцуваше салса с някаква мъжка агресия и страст, която я караше да внимава повече при движенията си. Двамата извеждаха ръцете си встрани, за да придадат още вълшебство на танца и сигурната му прегръдка я посрещаше след всяко въртене. Лицето му засия в блажена усмивка – тази дама щеше да бъде впечатляваща дори да ѝ задаваше само основната стъпка. Танцът завърши с великолепен брейк и преля в друг танц – този път бачата. Тя облегна леко ръце на раменете му сякаш той ѝ принадлежеше от първия миг. Телата им се прилепиха в близък хват и тя започна да реагира на вълничките, които той ѝ задаваше. В продължение на четири песни те не се пуснаха, когато се пуснаха бяха станали съвсем близки.
– Беше удоволствие за мен! – извика младият мъж.
– Беше много хубаво! – развика се в отговор и Скарлет.
Сервитьорката от кетъринга минаваше покрай тях, облечена разбира се в черна пола и бяла риза. Беше много шумно, така че тя не си предложи напитките – вместо това подканващо се усмихна и кимна, като посочи шампанското с поглед. Той се пресегна и взе две чаши шампанско и любезно благодари. Предложи едната на Скарлет, после и предложи лакът. Девойката, все още опиянена от танца, се облегна на него и те излязоха от залата като двойка. Като се озоваха до фонтана в градината, саундтракът на техните отношения беше малко по-тих. Скарлет беше виждала тоя фонтан, но той никога не и се беше струвал толкова магичен – като изрезка от друго време и пространство, пропита с романтика. Водните пръски създаваха онзи прекрасен ромон на течаща вода, едно от най-приятните неща, които цивилизацията е откраднала от природата. Изненадващо, нощта придаваше още повече красота на градината. В нея блещукаха като огромни светулки висящи фенери със запалени в тях свещи. Всяка малка тревичка, сякаш шептеше: „Целуни я!“ Цветята танцуваха на лекия бриз в мрака и ароматът им се разнасяше като правеше дишането още по-трудно и нощта още по-любовна. Луната огромна и чиста сякаш се наслаждаваше на гледката. Скарлет и нейният кавалер се чукнаха с шампанското и се загледаха усмихнати един в друг.
– Дано тази прелестна усмивка не слиза никога от лицето ти. Много си красива!
– Благодаря, – каза Скарлет. – Как се казваш? – попита тя.
– Уилям – отговори той. – Уилям Брадли.
– Аз съм Скарлет Джоунс. – И какво те води точно на латино парти Уилям? Фен си на оркестъра или изискано облечените дами?
– Латино ритмите, които извират право от сърцето, разбира се. – и двамата се разсмяха. – Бал с маски и танци – събитие много типично за мен.
– Танцуваш невероятно добре, не знам дали по-добре салса или бачата. Какво друго правиш невероятно добре, Уилям?
– Аз… правя невероятно добре яйца на очи.
– Имам предвид какво правиш невероятно добре, за да можеш да си позволиш да си облечен елегантно и леко разкопчан. Вижда се, че работиш върху себе си. Фитнес, какво друго?
– Малко бойни изкуства. Иначе съм актьор, ако свалим маските можеш да ме познаеш.
Тя посегна и свали маската му. Той изгря в една лъчезарна, свежа, почти хитра усмивка.
– Никога не съм виждала лицето ти. Щях да си спомням.
– А ти какво правиш невероятно добре, Скарлет?
– Харесва ми и ми се удава фотографията. Дай да ти направя една снимка за социалните мрежи, Уилям,- и тя започна да се прицелва с камерата на телефона към лицето му. Той зарея поглед встрани и се засмя. – Вдигни ръката с шампанското! – заповяда Скарлет, – Гледай към мен – не в деколтето, в очите!
– Добре, че уточни! – разсмя се Уилям. – Я да видим! Родена си за фотографка!
– Родена съм за слава и почести, а ми се пада да разкривам тайните на бизнес процесите. Което също не е лошо, особено ако свикнеш.
– Защо мислиш, че славата и почестите са приятно нещо?
– Аз съм жена зодия Лъв.
– Не разбирам от зодии. И от минали животи, макар че така ми се иска да те целуна, сякаш те познавам от минал живот.
– Какво ти пречи да ме целунеш? – рече тя.
– Моля? Да те целуна? О, не – за няколко минути да станем интимни – тази повърхностност проявяват само животните. – това той каза нарочно бавно и гласът му беше леко дрезгав. Сетне посегна и свали черната ѝ дантелена маска с ясно намерение.
Скарлет се засмя, после с увереност, неприсъща за нея се приближи и леко докосна устните му със своите. Той я загледа с широко отворени очи.
– Окей – каза накрая той. – Бързо разчупи леда. Къде да отидем?
– Да се позабавляваме.
– Не те познавам още. Кое намираш за забавно?
– Например, ако започне да вали. Да търчим из локвите завити под сакото ти. Но не какъв да е дъжд – само ситен дъждец, в който любовници могат да се срещнат.
– На колко години каза, че си?
Уилям и Скарлет излязоха навън и се насочиха по главната улица унесени в разговор. Точно тогава закапа дъжд, който бързо се превърна в стихия. Уличните фенери взеха да се отразяват в паважа и улицата заблестя. Летният дъжд буквално ги къпеше и се лееше от дрехите им и от косите им.
– Да се възползваме напълно от тази дъждовна нощ – заяви Уилям, свали си обувките и чорапите и заджапа бос по мокрия тротоар. Скарлет последва примера му и свали черните токчета. Той я хвана за ръката и ѝ даде сила и посока – да, те танцуваха в дъжда, което беше второто най-добро нещо след целуване в дъжда.
– Ще запомня тази разходка – заяви тя през смях.
– Това подскачане из локвите много би се харесало на дъщеря ми – особено в детството ѝ. Сега е заета да се прави на момче. Татуировки, къса коса, фитнес по цял ден – една беля не идва сама.
Тя пусна ръката му и се облещи.
– Коя зодия си? – попита като се освести.
– Стрелец.
„Чаровен и усмихнат мъж, зодия Стрелец, така каза Магелан…но дъщеря му е момиче, което се прави на момче, това Магелан пропусна да ми го каже… Млад, красив, русокос и синеок, секси, елегантен, енергичен и витален, знаех си, че му има нещо!“ Внезапно дъждът ѝ стана неприятен.
– Мокра съм до кости и искам да се прибирам – измрънка Скарлет. – Сбогом, Уилям, – извика тя и хукна към къщи.
– Ще те изпратя. – хукна след нея и той.
– Няма нужда. Живея съвсем наблизо.
– Не ми даде дори телефонния си номер.
– Но почти те целунах! – се обърна тя и си призна всичко с поглед, който едвам се виждаше в дъждовната нощ.
– Ще се срещнем ли пак?
– По-добре ти ми дай телефонния си номер. Ако мислиш, че няма да обезпокоя семейството ти.
– Нямам семейство – само дъщеря ми и тя не живее с мен. С бившата ми съпруга преживях много грозен развод преди няколко години.
– Знаех си, че съвършените отношения траят само няколко минути.
– Имам идея. Слушай сега! Имам отпуска. Ще я прекарвам в Париж. Не знам как ще прозвучи, но по някаква причина ме привличаш много силно и ти предлагам да се разходим заедно из Града на Светлините. Само за няколко дни?
– Но аз не те познавам!
– Но го искаш!
– Но не бих посмяла! Ако правех нещата, които искам, съдбата ми щеше да е много различна. Щях да продавам сладолед във фунийки в Дисниленд.
– По дяволите, защо не! – в такива случаи е винаги правилния отговор.
Скарлет – Ma Cherie
Той я посрещна на летището с един малък куфар, който изглеждаше сякаш е пълен с банкноти или златни парички. Тя вървеше едвам едвам, защото носеше няколко огромни чанти, една от които пълна само с козметиката ѝ. Вътре пребиваваха няколко вида кремове, сапуни и емулсии за лице, за ръце, и за крака, за коса, и за тяло – неща без които една уважаваща себе си дама не напуска града. Беше добре напарфюмирана и парижкото червено червило ѝ даваше друг вид самочувствие. Тя наистина полагаше усилия за да изглежда величествено. Уилям я изгледа с нескрито възхищение.
Скарлет обожаваше този момент в който самолетът се вдига от пистата и гърбът ѝ естествено се притиска към седалката. Машината се зарея нагоре, а отдолу къщите, улиците, градините и църквите ставаха все по-малки докато се превърнаха в цветни петънца. В самолета тя седеше до него и лактите, и коленете им се докосваха. Да обръща внимание на такъв контакт означаваше, че е повече от привлечена. Не биваше – тази ученическа страст – ако го допуснеше някой ден Уилям щеше да ѝ направи момче, което да се прави на момиче. Той си поръчваше сякаш нарочно точно това, което и тя. Стюардесата им донесе две чаши горещ чай. Тя затвори очи облегна се назад и си представи как попадат двамата на пуст остров и заживяват там като Тарзан и Джейн. Само двамата, далеч от цивилизацията и осъдителните погледи на родители, колеги, и приятели. Той, тя и кокосовите орехи на плажа. В такава ситуация защо да не си позволи зависимост от този мъж и да му роди няколко деца? Сега Уилям приличаше на нещо временно – като вятър в косите. Но усещането за него не беше нещо, което да я остави на мира.
– Уилям, разкажи ми за дъщеря ти.
– Благодаря, че попита. Моята Бевърли доказва, че русите жени понякога са големи умници. Скоро завърши елитен американски университет. Отлична шахматистка е, билярдът също и се отдава. Слуша келтска народна музика и постоянно изпраща, и получава пощенски картички. Говори свободно английски, френски и италиански. Спортува пилатес и йога. Умее да разговаря и да изслушва – най-съчувствения човек от женски пол, който съм срещал.
– Кога реши, че ще се прави на момче?
– Един ден през пубертета си реши, че е хем момиче, хем момче. И започна да се облича с бойни обувки и да носи тежък грим. Отряза си косата, взе да носи мъжки дрехи и каза, че това я кара да се чувства добре.
– Ти как реагира?
– Не съм тъпанар. Това е все едно да иска да се ожени за човек, който не харесвам. Проявих уважение и разбиране. Попитах я от какво се нуждае и се опитах да ѝ го осигуря. Да си родител е трудно, Скарлет. Децата постоянно те изненадват. На четиригодишна възраст Бевърли си имаше невидим приятел. Когато петнадесет години по-късно се изнесе от къщи почувствах празнота, която до ден днешен не мога да запълня с нищо.
Няколко часа по-късно самолетът елегантно кацна на летището и всички пътници изръкопляската възторжени от спокойния полет. На летището се сдобиха с карта на Париж и повозиха черните си куфари до стоянката на такситата. Като излязоха навън, хванаха едно такси към центъра на любимия на всички влюбени град – Париж. Бяха седнали отзад в черния автомобил и прозорците бяха широко отворени, и Париж се стелеше пред тях като от някоя приказка. Беше шумен и невъздържан като малък уличник. Уилям се огледа из града: „О, Боже – такава блъсканица. На какво приличат мечтите, когато се сбъднат?“
– Всичко трябва да е повече от наред и в такива моменти ме обзема една меланхолия. – сподели Скарлет, като усети лекото му разочарование.
– Нима, защо? Всяка жена би била повече от щастлива. Вече сме в сърцето на Париж, през лятото и сме заедно…Погледни, това е любимият на всички Шанс Елизе. Най-рисувания булевард на Земята. И нищо чудно – погледни – два километра блаженство! Тук са се наблъскали най-известните заведения, театри, кина и маркови магазини – човек може да се удави в лукс и разкош. Тук правят военните паради на 14 юли, тук се отбелязва всяка национална победа, била тя футболна или военна, тук парижани празнуват и новата година. Не става по-добре от това, казвам ти.
– Когато си прекарал цял живот да си фантазираш как ще посетиш летен Париж подръка с мъжа на живота ти – фактът, че мечтата ти е реализирана ти действа направо ужасно. Ето ни нас двамата на Шанс Елизе. Аз трябва да намеря нов стремеж, който да даде смисъл на остатъка от живота ми.
– Какво ще кажеш за стремеж към хубава връзка?
– Както вече справедливо забелязах, съвършените отношения траят само няколко минути. Какво е съвършения миг? Половинчасова разходка по Сена с изглед към Айфеловата кула, прегърнати в усмихната, лятна вечер, следвани от цяло семейство бездомни котки, влюбени до изнемога. После цял съвместен живот досадно ежедневие, пълно с препратки към този спомен.
В отговор Уилям Брадли, който слезе от таксито примрял от горещина, забърса потно чело над марковите си тъмни очила и запухтя от жегата, а ризата му стоеше полуразкопчана. Tогава Скарлет забеляза космите – „Какво толкова“ – помисли си тя. „Симпатични руси косми…“
– О, Уилям, щастието изглежда примамливо нещо, но когато ти се случи почваш да му намираш кусури.
“Скарлет проявява интелект, за разлика от повечето жени.“ – притесни се Уилям. „Все пак я предпочитам, когато се смее. Жена и интелект е опасна комбинация.“
– Като те видях за пръв път се смееше заразно, а сега какво си се намусила? – направи и забележка той. Двамата струпаха куфарите си пред огромната, великолепна сграда на Хотел де Крилон, която приличаше на нещо между палат, храм, катедрала и портал към райската градина.
– Виждаш ли, Уилям, още не сме чак толкова влюбени. Влюбените хора се познват по изречението: „Любими, искаш ли да си направим дете?“ Обаче, нашите отношения вече не са съвършени. Според Библията, любовта е търпелива и мила, но да знаеш, влюбените въобще не са търпеливи и мили. Те основно очакват и изискват. И когато разберат, че отношенията са несъвършени двойките се разделят. Но ние сме умни, ние ще направим друго.
– Какво?
– Ще запълним пукнатината в отношенията ни със злато.
– Разбира се. Пръстен или обици ще ти оправят настроението? Ще те заведа при най-добрите бижутери в Париж.
– Не ме разбра. Когато японците поправят счупени съдове, те възвеличават повредата, като изпълват пукнатините със злато. Те вярат, че когато нещо е претърпяло нещастие, то има история и става още по-красиво. Вместо да се отдръпнем един от друг, ще инвестираме в тази връзка цялата си емоционалност, цялото си старание – и Скарлет се усмихна широко на откровението си. – Е, Уилям, ето ни в Града на Светлините, на който не му трябва повече светлина, понеже ти и аз сме вече тук. Предизвиквам те да просим на най-емблематичното място в Париж.
– Да просим? Но ние сме богати.
– Представи си Айфеловата кула, която се извисява над цял Париж, и никой не знае как тази метална решетка се е превърнала в най-заставящия символ на любовта. Парижани и туристи кротко поседнали на пикник в тревата пред кулата – шампанско, ягоди, целувки, макарони, топли кроасани, термосчета с кафе, настроение за любов. Ние двамата – влюбена, млада двойка – ще застанем точно на това емблематично място с табелка с надпис: „Той ще я целуне по френски срещу 10 евро!“ Толкова е романтично! Мисля, че бързо ще изкараме пари да вечеряме на Шанз Елизе.
– Но Скарлет, аз имам достатъчно пари, не е нужно да просим. Даже ако не забелязваш намираме се в един безсрамно скъп хотел – историческия и петзвезден Хотел де Крилон. Само чаршафите по леглата сигурно струват по 400 евро.
– Хубаво е да се знае това, преди да ги разкъсаш.
– Бих искал да не късаш чаршафите. Портфейлът ми ще го понесе, но горкото ми сърце.
Бяха вече в хотелския апартамент, памучно белите чаршафи светеха подканващо, но прозорците направо заповядваха на погледа. Скарлет се втурна на огромната тераса. Виждаше небето изпъстрено от залеза и Айфеловата кула, която беше започнала да премигва като коледна играчка. Скарлет можеше да прекара цяла седмица в Париж без въобще да мръдне от тази тераса – тераса с меки диванчета с възглавници и сервиз за чай, и пресни плодове в купички на масата. Тя поглади яката на сакото на Уилям и се усмихна на целия Париж, който се виждаше отгоре.
– Къде ще ме заведеш тази вечер? – попита тя докато фиксираше папионката му с нежни движения.
– В сърцето на Париж има един ресторант с 3 звезди Мишлен. Предлагат върха на традиционната френска кухня. Това е L’Ambrosie – името идва от Гръцката митология и означава „храна за Боговете,“ и „източник на безсмъртие.“
– Храната – източник на безсмъртие? Да бе! На такива места ядеш, докато не ти стане лошо и качваш три килограма. Най-вкусните неща обикновено скъсяват живота.
– Божествените ти устни ти ще скъсят моя.
И те се целунаха за първи път, докато тя си представяше 8 до 12 ястия, които нямаше как да се ядат грациозно и 100 прибора за хранене, които тя не познаваше. Вече виждаше каменните изражения на сервиращия персонал и гробищната сериозност и тишина на ресторанта. Да влезеш този храм на френската гастрономия неподходящо облечена се нарежда сред престъпленията за изисканите хора. Но ако мъжът на живота ѝ я трябваше да я заведе на такъв ресторант, може би малката черна рокля щеше да я спаси. Пред вратата на заведението изведнъж я осени: Не, това нямаше да се случи!
– Моля те, Уилям, много те моля, заведи ме на обикновена пицария! – Скарлет никога не би казала такова изречение на глас, но точно това се случи.
– Както пожелаеш – въздъхна той – за нейна изненада с облекчение и се зарови в телефона си за ресторантчета наблизо.
– На улица Реомюр има една пицария, която изглежда обещаващо – Пополаре. Спретнат бар с аптекарски подредени шишета с етикетчета. Пиците поне на снимки изглеждат фантастично. Има пици с черен блат и миди с черупки по тях. О, и толумбички с шоколад!
Скарлет и Уилям влязоха в Пополаре. Ако трябваше да напишат кратка рецензия за ресторанта, те биха споделили, че пицата беше вцепеняващо вкусна, мястото претенциозно, обслужващия персонал малко забързан и разсеян, атмосферата приятна, преживяването великолепно. На Скарлет не ѝ хареса това, че цялата стена в ресторанта беше украсена с шишета алкохол – колко да е естетична една купчина бутилки? Докато късаше с ръце от пицата, тя обясняваше, че обича да се храни с ръце като римлянките и това бе една от причините толкова да се ужаси от тризвездния ресторант.
– Е как се чувстваш тук? – попита Уилям.
– Значи така живеят богатите хора. В Париж – с любовта на живота си – облегна се тя на стола като доволно примляскваше с десерт в уста. – Този Париж ме изненадва – не съм и сънувала такава блъсканица. Да си богат идва със своите ангажименти и „храна за богове,“ докато си още човек. А да останеш влюбен за вечност – това го наричам каторжна работа, какво ще кажеш, Уилям?
– Като цяло трябва да се съглася, че преживяването е страшно надценено.
– Нещастие нали? – засмя се тя. – В Париж сме, влюбени сме и сме нещастни.
– Когато сме най-зле – така да сме – благослови вечерта той.
– Знаеш ли какво ми се върти в ума сега?
– Какво, любима?
При думата „любима,“ Скарлет настръхна, защото никой в 35 годишния ѝ живот не я беше наричал така.
– Всеки прави неща за себе си, за своето собствено щастие. Но най-голяма радост наричам това да правиш неща за другия, за любимия. Искам да правя неща за теб! На сърцето ми е твоето щастие, твоето благоденствие. Така, когато се нуждаеш от мен идваш при мен – твоя пристан, твоята необходимост. Аз съществувам за да те правя щастлив!
– Поразително! Другите жени като ги приближиш и прошепнеш, че ги обичаш – ами те казват „постигнах те и вече какво ме интересуваш?“ Моята бивша жена толкова плака след сватбата ни, че единствената ѝ мечта се сбъднала и повече нямала мечти.
– Има го и този момент. Открила съм лекарство и за това. Забавно е и върши отлична работа.
– Нима, какво?
– Вместо да си признаваш истинските си чувства – ако наистина ти трябва да я задържиш и да гори по тебе за вечност – заповядай ѝ да стои на два метра от теб. Това побърква повечето посредствени жени, а повечето жени трябва да се отбележи страдат от липса на интелект.
– Харесва ми как разсъждаваш! – разсмя се Уилям.
– По някои неща може би приличам на тези стотици жени, които познаваш. Но на мен можеш да се отдадеш без страх, че ще бъдеш низвергнат, забравен или изоставен или просто постигнат. Намерила съм ключа към щастието – щедростта – давай и не очаквай нищо в замяна.
– Скарлет, бих казал, че притежаваш божествен интелект – и не само интелект, а някакъв вид емпатия – сякаш си способна да почувстваш точно това, което и събеседника ти.
– Понеже аз притежавам интелект и емпатия за двама ни, на теб ти се пада да символизираш красавицата в нашата връзка.- пошегува се тя. – Това също има някои предимства.
След десерта те излязоха на павираната пешеходна зона на улица Реомюр. Светли сгради с прозорци украсени с решетки от ковано желязо сякаш се отразяваха една в друга от двете страни на улицата. Тихо и приветливо се чуваше шума на града. Парижани се разхождаха със стил всичките облечени сякаш за черно бяло парти. Симпатични заведения бяха изкарали дървени столчета и масички на улицата. На безкрайната, прекрасна, пешеходна улица танцуваха ято гълъби. Влюбени стискаха ръцете си – това не изненадваше никого– и нашите Уилям и Скарлет правеха същото.
-Толкова съм влюбен, че искам да те докосвам непрекъснато – каза той и тя малко го погали по ръката в отговор, после се притисна към него и той топло я прегърна с една ръка.
– Ето ни в Париж и се държим като влюбена двойка. – отбелязя тя. – Какво удоволствие е да тъпчеш парижката земя и да дишаш парижкия въздух. Улица Реомюр е красива. Но разнообразието като че ли превъзхожда красотата.
– Именно, поканих те в Париж да ти направя живота разнообразен.
– Но само локацията не може да свърши това. Разнообразно е да се държиш така, както не очакват от теб. Всички в началото на връзката си се стремят да направят добро впечатление. Сега аз нарочно ще се компроментирам пред теб за разнообразие.
– Сигурна ли си, че това искаш да направиш? Лошо впечатление?
– Правя го. Окей, не ме познаваш като ужасна ученичка. Сестра ми ми пишеше домашните и ми приготвяше проектите. Всеки божи ден закъснявах за училище. Учителката ми по история се шегуваше: „Какво има, моето момиче, рейсът ли не те изчака?“ Освен това веднъж отидох на училище със сутиен закачен на гърба на палтото ми – представи си реакциите –шествам из училищния коридор със сутиен на гърба и ме следва неистов смях. Изпитите си ги вземах по интернет от къщи с участието на цялото ми семейство. Вкъщи ме наричаха „Тихата Стъпка,“ защото нощно време се измъквах да ходя по заведения. Но като изключим тези неща, аз представлявам една съвършено балансирана личност.
– И аз мога да те разочаровам от живота си. Хората живеят в заблудата, че да си известен актьор носи само предимства. Те не знаят, че славата ни кара да се чувстваме цяло време както се чувства хубаво момиче, което минава край строителни работници на обект. Животът на красивите и популярни мъже изглежда лесен, но представлява изтънчен вид мъчение.
– Като една кралска двойка, ти и аз заслужаваме да живеем в дворец и да ядем трюфели през целия си живот.
– Романтично се изказваш, да не кажа, че се държиш съвсем като влюбена. Защото постоянно преувеличаваш. Цял живот ще ти омръзнат даже и трюфели.
– Дори не са ми любимите. Обичам скромните картофи. Когато бях малка и не знаех, че ще те срещна правех планове да се омъжа за производител на картофи. Дали някога отново ще имам това светоусещане – тази игрива нагласа към живота. Представи си: ти и аз – срещаме се за пръв път на някоя детска площадка и ти казвам: „Много те харесвам и много искам да сме приятели. Ти искаш ли?“
– Това почти ни се случи, Скарлет. Срещнахме се на един маскен бал и ти ми каза: „Да опитаме ли шампанското?“ Бяхме приятели от пръв поглед…
– Напротив, от пръв поглед безумно се влюби в мен.
– Да иначе бих тръгнал на приключение без теб. Когато те видях за пръв път, Скарлет, ти стоеше в средата на една зала пълна с танцьори и се заливаше от смях. После като дойдохме в Париж, за малко време ми се стори малко по-скучна отколкото в самото начало. Но в никой случай няма да страдаме от скука.
– Не, разбира се. Става дума само за нас двамата, как да ни доскучее? Само ти, аз и Париж!
– Освен да се храним и да се обичаме, и да казваме Bon Jour на местните, какво друго можем да правим в Париж, което да ти е приятно? Музеи и галерии може би?
– Музеи не – никакви музеи, всичко там е мъртво за мен. Дори произведенията на изкуството се усмихват странно. Чувала съм, че ако прекараш 30 секунди пред всяка картина, за 5 месеца ще успееш да разгледаш целия Лувър. Но с удоволствие бих посетила шарения Версай, славата на Краля Слънце – особено искам да се загубя с теб в градината му с прекрасните фонтани. Да отидем и в Дисниленд – казват,че е най-щастливото място на земята. Бих отишла и в Мулен Руж да гледам старлетките как си вдигат полите. Да се качим на Айфеловата кула и да погледаме и оттам над покривите на Париж. Да се разходим по Сена и да ти изпея любовна песен на някой от мостовете със златни статуи. Най-много искам да посетя уличните кафенета и да се побъркам от романтика.
– Тогава да не планираме нищо – да вървим навсякъде. Да се разходим по всички пешеходни улици. Да се шляе човек из Париж с теб май е истинско приключение.
– О-оооу-о! – възкликна Скарлет и се засмя по типично за нея детски начин.
Вечерта беше вече кацнала над парижките покриви и двамата се насочиха към хотела. Айфеловата кула заблестя с коледната си украса.
– Дали в Париж ти харесва колкото на мен? – попита Уилям.
– Знаеш ли винаги съм искала да бъда с моя любим в Париж. Този град ме привлича като магнит – толкова иконичен – символ на най-върховното, романтично приключение – сърцето на Европа. Някога тук е живяло келтско племе и те са почитали феите. Понякога си представям, че съм фея и някъде над дъгата има кралство за такива като мен – и знаеш ли, то по всичко прилича на моята идея за Париж. Там красиви, могъщи, влюбени жени седят и пият чай от сервизи с костен порцелан, правят бухтички с мед и масло, и кифли с невероятно количество шоколад, знаят как да се обличат, как да се хранят и как да правят любов.
– Е, кралице на феите, да вървим в нашия дворец – хотел де Крилон, който е набеден за най-романтичния в Париж. Ето тук можем да се метнем на едно такси дотам – каза Уилям, докато ѝ отваряше вратата на колата. – И тази нощ ще те стопя от интимност.
Оставяме тези двамата да си почиват с гледка към Айфеловата кула, с чаша шампанско и букет червени рози на терасата на Хотел де Крилон, и няма да надничаме под чаршафите им. Магията на любовта ги е събрала на митично удобно и красиво легло в Града на Светлините, и те нямат избор освен да си прекарат вълшебно. След любовната игра, Скарлет заспа дълбоко и блажено, а Уилям дълго лежеше облегнат на лакът и я гледаше в лицето, което беше икона на мира.
– Какво още криеш, Париж? – питаше си той. – Царство на триумфа и разкоша, на франзелите, и шоколада, на спиращите сърцето гледки, и щастливите влюбени, какво още ще ми се случи под твоето небе?
Скарлет – Ma Petite Amie
– Добро утро, Уилям! Мисля си, че ако нямах връзка с теб и бях дошла в Париж, бих се отдала най-вече на храната. Искам да опитам всички макарони, горещия шоколад, кроасаните, кексчетата…
– Добро утро, Скарлет. Виждам, че се събуждаш гладна и рошава. Среши се, облечи се за деня, сложи си парижко червено червило и ще те отведа някъде да хапнеш нещо вкусно.
– Ох, косата ми е ужасна. – възкликна Скарлет като типична жена. – Относно закуската – мисля в посока крем Брюле с хрупкава карамелена коричка и сутрешно кафе.
– Отиваме в Ладюре на Шанс Елизе – естетическия рай на френската закуска – най-доброто място за макарони.
Минути по-късно двамата се носеха по най-красивия булевард в света. Седнаха до прозореца. „Искам да я гледам как се наслаждава на всички възможни десерти – удоволствието ѝ се изписва на лицето…“ – помисли си Уилям.
Закусиха най-напред с известните сладкиши – макарони, кроасани шоколад и бриош с деликатен плодов пълнеж. После, Уилям поръча изключителния им горещ шоколад за нея и чай жасмин за него. Мечтата на Скарлет за крем брюле с ванилов аромат и карамелизирана захар се сбъдна.
– Чудя се какво общо може да има помежу кавалер, който е актьор и дама, която се занимава с бизнес. Толкова сме различни, свързва ни само Париж и сегашния момент. Може би ще открием общо хоби. Книгите ме очароват, а теб? На масата в хола ми винаги ме очаква една купчина произведения – от класически до любови романи. Коя е последната книга, която прочете, Скарлет?
– Като бях млада не умеех да чета книги. Не можех ярко да си представям нещата, които се случваха и не можех да се концентрирам. Четенето ми беше скучно, но напоследък все повече обичам да чета. И последната книга, която прочетох е Чистата магия.
– Така ли, и аз съм я чел.
– Нямах очаквания, но ме хвана веднага. Тези жени от Далир живеят живота си по най-парижкия начин. Научих толкова много за късмета и любовта, магията и душевната красота, преживях сънищата на героините така, сякаш се случваха на мен. Четях някои сцени по няколко пъти –особено сцената, в която Амелия вон Стайн флиртува сама със себе си – наистина няма такъв момент!
– Не е моето четиво. Лигава, инфантилна романтика. Шербет с феи. Заспивал съм няколко пъти на нея. И свършва по толкова тъп начин, че можеш да се разревеш от разочарование. Аз харесвам по-сериозни неща – например научна фантастика. Кой е любимият ти филм?
– Мисля, че е „Дневникът на Бриджит Джоунс“
– Ах, онази дама, която е обичана точно такава каквато е. Дебеличка, наивна, смотана, пияница и самотна…
– Да, да ѝ завиди човек…
Уилям плати сметката и двамата се насочиха към най-желаното от артистите място в Париж – Монмартр – добре познато на писатели, художници и изпълнители – с тази типична, бохемска атмосфера и романтична аура. Половинчасова разходка ги отведе в Монмартр. Приветливи кафенета, павирани улички, павилиони, които продаваха изкуство, двойки, които се разхождаха, улични музиканти, коктейли и сладоледи – този квартал беше магичен. Имаше стена, на която с бели букви бяха изписани думите „Обичам те,“ на всички възможни езици. „Толкова искам да ѝ го кажа, точно сега, но не смея“ – помисли си Уилям.
– Обичам те, Уилям! – възкликна тя щастлива като принцеса на Дисни.
– О, и аз теб Скарлет! Като се разхождам по тези малки улички ми се струва, че Париж е град със сърце.
На едно малко площадче имаше открит арт пазар – много улични художници събрани на едно място. Съвсем обикновен възрастен господин с бяла коса и бяла брада, облечен в неопетнена бяла риза, и с дънкова шапка идиотка, предлагаше рисунки с молив на минувачите. „Тези двамата изглеждат толкова красиви“ – помисли си той. „Дано поискат да ги нарисувам!“
– Бонжур, мосю! – казаха в хор Скарлет и Уилям. – Аз съм Скарлет и това е Уилям – и тя стисна ръката му.
– Аз съм духът на Пикасо. – усмихна се старият художник. – Мога да ви нарисувам хванати за ръка. Или в по-интимна ситуация.
– Нека да е хванати за ръка. Ако трябва да позираме за по-интимна композиция могат да ни опандизят. – и те седнаха един до друг на малките столчета, хванаха се за ръце, и застанаха неподвижно.
Художникът хвана молива и го движеше по платното все едно правеше любов с него. Изглежда рисуването наистина му харесваше. Той рисуваше бавно и с наслада от щрихите, които полагаше. Платното сякаш стенеше и въздишаше.
– Е, докато ви рисувам, разкажете ми за вашата връзка.
– Почти не се познаваме – казаха Скарлет и Уилям в хор.
– Видях я за първи път преди два дни на едно събитие в страната, от която идваме.
– Доведе ме в града на любовта на втората ни среща.
– Нима, изглеждате сякаш се познавате. Дори сякаш сте били заедно през всички изпитания на живота. Или сте се срещнали някога в друг живот. Вярвате ли в минали животи.
– Аз не – каза той.
– Аз да – каза тя.
– И каква си била в минал живот, Скарлет?
– Ами била съм русалка. Нали се сещате, онези митични създания, заради които бедните моряци влюбени се разбиват в скалите.
– Защо русалка, Скарлет? – попита Уилям.
– Русалките пеят много добре. А и аз съм изключително добра певица. Не съм ли ти казвала?
– Не, изненадваш ме.
Скарлет запя така, че плътният ѝ нежен глас спря дъха на цялото площадче – всички млъкнаха и ги погледнаха с благоговение. Гласът ѝ се лееше като река от мед и мляко, примесен с божествено вдъхновение, и трептеше от любов.
Очи черные, очи страстные!
Очи жгучие и прекрасные!
Как люблю я вас!
Как боюсь я вас!
Знать, увидел вас я в недобрый час!
Когато изпя куплета като славей, всички позиращи за рисунка на площада изръкопляскаха и я поздравиха. Художниците също спряха да рисуват за да ръкопляскат.
– Като бях малка се срамувах да пея пред хората, но един ден разбрах, че ги правя толкова щастливи, когато им пея.
– С този глас можеш да покъртиш и скали. Дар от Бога е, трябва да го оценяваш и да го развиваш. – каза Уилям.
– Вие пеете прекрасно госпожице – ако можех да нарисувам гласа ви щях да се конкурирам с Леонардовата Мона Лиза, която е изложена в Лувъра. Посетихте ли го?
– Не. Имаме по-приятни занимания.
– На ваше място бих го посетил. Той е емблематичен музей, задължителен за хора на изкуството. А вие имате отношение с изкуството, личи си по поведението ви.
– О, ние имаме отношения с всичко. Просто обичаме живота. Ще ни бъде приятно да научим за вас. Вие сте първият парижанин, с който се запознаваме.
– Аз съм наследствен художник и по бащина и по майчина линия. Имам талант и нямам избор. Женен съм за статива си. Рисуването е голямата ми любов. Понякога виждам влюбени двойки като вас и малко им завиждам. Аз съм прекарал живота си пред платното. Хората отиват на разни места, аз рисувам разни места. Хората чувстват разни неща, аз запечатвам емоциите им на хартия. И не знам на кой му е по-добре. Тъй като носим себе си където и да отидем. Аз обичам Монмартр. Прекарал съм живота си тук, където ухае на боички и приятели се съревновават с тяхното изкуство. Най-интимното докосване, което съм имал е плъзгането на ръката ми по платното. Това ме прави щастлив. Надявам се да ви направя щастливи и вас. Толкова сте хубави, че си мечтаех да позволите да ви нарисувам.
Скарлет погледна платното и каза:
– Отдавна не съм се чувствала толкова красива!
– Вашият молив обезсмърти един от най-прекрасните моменти в живота ми – призна си Уилям. – За мен е безкрайно щастие да обикалям Париж с Скарлет. Благодаря за безценния спомен. – Уилям плати картината и те отново поеха из Монмартр.
На една от пейките на едно малко площадче с градина седеше възрастна жена. Тя пушеше лула, имаше сребърна коса и близо милион бръчки по лицето.
– Срещу 5 евро мога да погледна вашето бъдеще. Всичко е записано на ръката ви. – прошепна старата улична гледачка. – Ето тази калинка, която е кацнала на рамото ви – посочи тя насекомото – означава, че много скоро ще се омъжите. По любов – закиска се старата магьосница.
„Дано да е за мен…“ – помисли си Уилям.
– Духовете казват, че ще е за богат, красив мъж – продължи гледачката като поглади ръката ѝ. – Ще можете да си позволите много предсказания. Често ще купувате подаръци на съпруга си. Вие сте съчувствена – ще се занимавате с благотворителност. Ще ходите по сиропиталищата да ядете шоколадови бонбони с децата. Ще си плащате данъците навреме – не виждам много адреналин в бъдещето ви. Ще имате касичка със спестявания и ще посещавате поне една европейска столица годишно. Пътуването ви вдъхновява и ще започнете да рисувате и да си правите маникюр самичка. Библейската мисъл, която се отнася за вас – и гледачката отвори една малка подвързана в златно библия – е на Исая: “Може ли майката да забрави бебето, което суче от нея и да няма състрадание към детето, което е родила. Тя може и да забрави, но аз не ще те забравя! Виж, гравирал съм името ти на дланите на ръцете си – пречките ти са винаги пред мен.“ Бог ще ви подкрепя във всичко – любимка сте на съдбата. Двамата със съпруга ви имате любов към латино танците. Ще се движите в общество на танцьори и танцьорки, и той все пак ще ви бъде верен – вие на него не чак толкова. Добър съвет за вас е никога да не се поддавате на негативни мисли. По празници ще събирате цялото ви семейство – дори далечните роднини. О, виждам! Мъжът ви има момиче, на което му се иска да е момче.
Двамата сърдечно се засмяха.
– Продължете, моля! – каза Скарлет. – Това е безценна информация за 5 евро.
– Тази нощ ще гледате съзвездията от терасата на… я да видим: Хотел дьо Крилон. Добре дошли в Париж! Времето ще бъде хубаво и ще се случи чудо – цяло ято бели гълъби ще накаца по перилата на вашата тераса. Не забравяйте да не напускате Париж преди да идете на площад Вандом. Там ще намерите бижу, което не само ще ви отива, но и ще ви носи късмет. Ще живеете в родната си страна, в мечтания си дом, и ще пребоядисате стаите на апартамента си според вашите усещания. Много харесвате антики и домашни любимци, ала ще разберете, че те не могат да съжителстват много добре. Ще имате разкошна градина и красив, млад градинар, който да я поддържа.
– Бих го освободил ако е чак толкова красив – засмя се Уилям.
– Ревнивец – засмя се Скарлет.
– Ще ходите на пикници със съседите си. Ще пробвате всички видове бири, на които попаднете и всички емблематични ресторанти където идете. Ще ядете джелато в Италия, ще пиете чай в Англия, ще си купите подправки от Истанбул и провокативно бельо от Египет. Ще готвите ястия, за които вашите баби и дядовци не са дори чували. Почти няма да ви остава време за телевизия. Но за това пък ще ходите на кино и ще ядете пуканки в салона. Ще научите няколко чужди езика. Най-големия ви здравословен проблем ще е когато котката ви хване настинка. Вие сте първата двойка, която срещам, която отива на меден месец преди сватбата си. – и тя пусна ръката на Скарлет и заяви:
– Пет евро.
– Уилям, моля те остави и малко повече пари.
– Десет евро – Уилям пъхна банкнотата в ръката на старата пророчица.
– За десет евро ще живеете щастливо до края на дните си.
Беше време за обяд и имаше тонове туристически ресторантчета в Монмартр, които предлагаха феноменални ястия. „Надявам се да отидем някъде, където да не сервират нещастни охлюви“ – мислеше си Уилям. Тогава те минаха покрай небезизвестния Шат Ноар – черната котка – място където с обяда ти сервират джаз на живо и кипи от история. Навремето било известно парижко кабаре – първото кабаре в света – и изключително атрактивно място в Монмартр посещавано от забележителни хора – художници, музиканти, писатели, композитори – талантливите хора – каймакът на френското общество. Всеки желаещ можел да изпълнява безплатно за аудиторията – все пак там са се събирали артистичните бохеми.
Всичко миришеше на джаз, пиано и алкохол. Сервитьорите носеха класически черни панталони и бели ризи. Истинска парижанка седеше с кръстосани крака на пианото и пееше вярно, но не толкова впечатляващо като Скарлет. Двамата седнаха и разгледаха подробното меню. Имаше и нещастни охлюви, Уилям преглътна разстроено. В този миг певицата запя на фалцет, което не ѝ отиваше.
– Скарлет, върви да вземеш микрофона!
– Сериозно ли?
– Съвсем. Искам да чуя още веднъж ангелското ти пеене. А и всички тук го искат, просто не го знаят още.
– Ами ако се изложа? Не съм толкова красива, че всички да ми простят, ако се изложа. – проговори в нея неувереното двадесет годишно момиче, което живееше в нея.
– Ако се изложиш, аз ще те почерпя.
– О, какво толкова! По дяволите, защо не – е винаги правилния отговор – усмихна се Скарлет. Тя отиде при изпълнителката, изчака я да свърши песента си и любезно я помоли да ѝ позволи да попее. Седна на пианото, кръстоса крака и очарователният ѝ глас се разля в заведението:
– Не позволявай на слънцето да залязва над мен – запя тя на отличен английски. – Въпреки че търся себе си, все намирам някой друг…
Хората по масите се разплакаха, сякаш Скарлет беше четири годишно момиченце и пееше „Някъде над дъгата.“
– Искаше ми се да не свършваш – поздрави я той като седна отново на масата сред възторжени ръкопляскания.
– Толкова ли ти хареса? – зарадва се Скарлет.
– Толкова ми хареса, че поръчах специално за теб крем брюле с карамелена коричка. Трябваше да си видиш лицето сутринта докато го ядеше.
– О-ооу-о колко мило! – засия Скарлет и се нахвърли на храната с копнеж.
Към тях се приближи една млада цветарка с кошница.
– Много е симпатично момичето. Да ти взема една роза Скарлет?
– Искам цял букет рози. Ала не ми се разнасят. Подари ги на онази възрастна двойка там до прозореца, защото изглеждат влюбени.
– Права си. Да ги направим щастливи.
Цветарката занесе букета с рози на възрастната двойка и посочи Уилям, и Скарлет, които любезно им помахаха.
Двамата възрастни съпрузи се просълзиха, когато разбраха, че получават цветя, защото младата двойка си мечтае на техните години да е също като тях. Скарлет помоли сервитьорите, ако е удобно, да ги преместят на тяхната маса. Минута по-късно всички седяха заедно. Размениха си приветливи усмивки.
– Аз съм Скарлет, а това е Уилям.
– Колко интересно, мъжът ми също се казва Уилям, а аз съм Соня. Как се запознахте вие двамата?
– Бяхме на едно парти и се оказа, че много се харесваме. Оттогава е все разочарование. – и Скарлет, и Уилям избухнаха в смях.
– Имах сестра близначка, казваше се Грета. Грета и аз изпълнявахме един кабаретен номер в Мулен Руж. Уилям беше наш фен и беше единственият, който беше способен да ни различава. Ние сме много различни по характер, но и двете остаряваме красиво. Както и да е, един ден Уилям идва в Мулен Руж и носи пръстен – за Грета. Тя му отказа и той предложи на мен. Аз се съгласих. Понеже бях добра приятелка на Уилям и не можех да понасям сърцето му да е разбито. Никой никога не е бил недоволен от решението ми.
– Петдесет години щастлив брак – засия дядото.
– И каква е тайната на щастливия брак?
– По наше време, нещо като се счупи, не го изхвърляхме, а го поправяхме – издаде Соня великата тайна на любовта. – Освен това страстта се събужда перидично, чувствам се напълно безпомощна в ръцете му, както когато бяхме на двадесет години.
– Какво правите, когато ви доскучее?
– О, ние имаме в провинцията шато с винарна. Имаме лозя. Събираме антични мебели и произведения на изкуството. Не ни доскучава. А когато искаме нещо различно идваме в Париж, този град се движи с много по-голяма скорост от спокойния ни живот.
– Да освен меден месец тук сме си правили медени сутрини и медени следобеди – даже и медени вечери – често се пускаме на лодка по Сена. Ах, всички тези светлини от брега!
– Звучи толкова романтично.
– Никой от нас нямаше да е в Париж, ако романтиката му беше неприсъща.
– Ние просто се страхуваме, че това е най-хубавия момент от живота ни, просто не става по-хубаво от това. Страшно ли е мечтите ти, колкото и нескромни са да се сбъднат? – попита Скарлет.
– Важното е да не спирате. На всеки три дни – трябва да измисляте ново чудо. Вървете и то навсякъде. Бъдете щастливи. А когато сте нещастни, знайте, че щастието познават само онези, които са познали нещастието.
Точно тогава музикантите засвириха в салса ритъм. Уилям стана, сложи ръка на сърцето си, поклони се на Скарлет, поведе я навън от заведението и двамата се понесоха в танц.
Късно вечерта Уилям и Скарлет се качиха на лодка по Сена. Беше като интимно ресторантче, което се носеше по водата. Бяха взели места до прозореца и под тях нежно се размърда Сена и бавно ги понесе под красивите мостове, край символите на Париж, влюбените двойки, които се разхождаха по брега, туристите с камерите. Залезът ги свари носещи се на лодката.
Певицата в елегантна червена рокля запя кротко акомпанирана от електрическа китара. Сервираха им шампанско, последваха няколко от онези огромни бели чинии с нещо пъстро и малко в средата. Минаха покрай Лувъра, носеха се край исторически места, стана им ясно, защо Париж се нарича „Градът на светлините“ – сградите от двете страни на реката грееха като коледна елха.
– Искаш ли да играем канадска борба? –попита Скарлет.
– Шегуваш ли се?
– Да. Искам просто да ти подържа ръката, както се пееше в онази песен на Бийтълс. Много ми е хубаво тук и ти си главната причина за това. Искаш ли да ти кажа любимото си стихотворение на Ярослав Връхлицки?
– Слушам те.
За мъничко любов избродил бих света,
бих крачил бос, без шапка в утрин синя,
бих крачил в сняг, скрил в мене пролетта,
бих крачил в буря с пеещ дрозд в гръдта.
бих крачил сякаш по роса в пустиня.
За мъничко любов избродил бих света
като слепец, протегнал длан за милостиня.
– Трогателно е Скарлет. Не знаех, че обичаш поезия.
– До този момент и аз не знаех. Това всъщност е любимото на сестра ми, ала чак сега преживявам нещо, което ми помага да го почувствам. Чак сега искам да чета поезия, да плача на любовни романи, да пиша ръчно рисувани картички по всеки повод, да се наслаждавам на всичко, което докосвам и вкусвам. Сякаш сетивата ми са засилени от любовта и искам да преживея всичко. Никога не съм имала такава нужда от духовна храна, както сега. Даже се замислям, дали да не посетим Лувъра.
Десет часа по-късно бяха пред вратата на музея, който някога е бил дворец и е обитаван от 800 години история. Беше ранна утрин, Париж още не се беше измъкнал изпод завивките. За да си спестят лудите опашки бяха дошли тук много рано – в седем. Първото впечатление на Скарлет беше страстната ѝ реакция на интериора – колоните, порталите, украсени с мрамор и гравирано дърво, изящни като в гръцки храм ѝ взеха дъха. И всичко това само в една от залите – следващата напомняше на източен павилион, беше решена в червено и имаше ориенталско излъчване. Тя не беше очаквала нищо чак такова, всяко ъгълче от Лувъра блестеше от изящество. Тя застана зашеметена пред бялата, крилата богиня на победата – Нике, която около век след Христа бе украсявала гръцко светилище и си помисли, че е просто божествена. Също толкова бяла и прелестна, и древногръцка беше Венера Милоска. Като малка Скарлет имаше интерес към рисуването, имаше завидно цветоусещане и детайлите и се отдаваха. Тя се огледа наоколо и почувства почти жив контакт с всички нарисувани хора, които я гледаха от картините по тавана, от картините по стените. Събитията на картините ѝ грабваха вниманието. Тя се почувства сякаш се запознаваше с душите на стотици художници. Тя искаше да попие всичко.
– Всъщност тук е прекрасно – въздъхна Скарлет. Не съм очаквала нищо такова. Излъчването на картините прави атмосферата някак свещена – все едно си в църквата на културата. Освен това установих, че е най-добре да живея в дворец.
Когато се спря пред Мона Лиза ѝ се случи нещо странно. Мона Лиза, разбира се ѝ се усмихна закачливо. Тогава тя чу съкровеното желание на картината: „Бих искала да мога да говоря! Толкова много хора идват да се наслаждават на моята загадъчна усмивка и на всеки имам по нещо да кажа, но те стоят при мен за секунди, щракват с фотоапаратите си и тръгват на някъде. А аз вечно стоя.“ – и красивите очи на Скарлет се изпълниха със съчувствие.
– Добре, че сме хора, а не картини. – рече тя на Уилям. – Хубаво е, че онзи горе е решил, че трябва да има на света и двама като мен, и теб.
Бележка на авторката: Време е за закуска. Майката на Скарлет намира, че авторката обръща прекалено много внимание на френската гастрономия. Авторката е на мнение, че нейните герои трябва да се хранят по три пъти на ден. До края на преживяването им в Париж, нужно ли е да морим героите от глад в името на изкуството? Не, не е нужно. Отиваме да закусим.
Минути по-късно седяха в едно от кафенетата на улица дьо Риволи и близо до тях ухаеше кестеново дърво. Лек сутрешен бриз танцуваше в косите ѝ, а тя беше подпалила да го впечатлява и всичките ѝ приказки неволно се въртяха около секса.
– Хайде – предизвика я той. – Хвърли светлина по любимата ми тема. Какво за теб е благоприлично поведение на дамите?
– Ще ти дам жокер – каза тя. – Както казва Мей Уест – „когато съм добра, съм много, много добра, но когато съм лоша, съм още по-добра.“
– Какво те впечатлява тази ретро, руса старлетка, не мога да разбера!
– Тя е значима фигура в сексуалната революция. Жените, които изобразява са дръзки, самоуверени и манипулативни. Във време, когато управниците са заглушавали всеки женски шепот, всеки женски намек за сексуална свобода, когато да бъдеш самоуверена жена е било табу – тя е била арестувана за да „се поддържат обществените норми.“ Дори са я затваряли за десет дни. Мей Уест е сексуална икона!
– Хей, много подпали. Какво ще кажеш за един крем-карамел?
– За крем карамел нищо лошо не мога да кажа. Никоя жена не може да устои на крем карамел. По-добро е от мъж между краката ти.
– Нима, какво друго е по-добро от това да правим любов?
– О, Уилям, шегувам се. Тези планини от сладкиши, с които ни посрещат във всяко улично кафе в Париж не могат да се сравнят и за секунда с триумфите на твоята страст, нито със скришния шепот „Бонжур, мон амур,“ с който ме събуждаш всяка сутрин. Още от времето когато вместо клаксони по калдъръмените парижки улици се е чувал конски тропот никой не е познавал такава страст. Ти и аз сме първите.
– Измислили сме любовта! – каза той и двамата избухнаха в детски, заразен смях.
Скарлет – Merci Beaucoup
– Толкова съм щастлив, че те имам Скарлет!
– Не бих казала, че ме имаш. Любовта не е свързана с притежание, защото хората не са предмети и не умеят да принадлежат.
– Е, да, така е, но ти си – както казва малкият принц – моята роза. Защото именно теб съм довел в Града на Любовта, теб съм любил на скъпите чаршафи на Хотел дьо Крилон, с тебе заедно дегустирахме кулинарията на един куп френски заведения. С теб ме нарисуваха в Монмартр и ти гледаха на ръка за да ти предскажат, че ще се оженим, ти разплака аудиторията в Шат Ноар, от два дни сме тук, а вече имаме толкова спомени и ти си моята роза.
– Да, Уилям, пътеките ни се сляха. Сякаш цял живот сме си мечтали за същите неща. Случайно да си мечтал да станеш балерина като малък?
– Да, всъщност, много искам да съм балерина – каза през смях Уилям.
– Ето, приличаме си…
– Напротив, Скарлет, има цял океан от различия помежду ни. Аз например искрено обичам изкуство – имам цяла колекция със свръх очарователни неща – статуетки, картини, порцеланови съдове – а с теб вчера почти насила се замъкнахме в музея. Обичам да чета книги. Харесва ми като пътувам да научавам за историята на местата, които посещавам – а ти – никакъв интерес. Знаеш ли нещо за историята на Париж и Франция?
– Нищо. Историята наистина е скучна за мен.
– Ти просто не обичаш да опитваш нови неща. Помниш ли колко ти хареса в музея. Позволи ми да ти разкажа каквото знам от френската история. Не е много, но рискуваш да ти стане интересно.
– Слушам те с най-голямо внимание – декларира Скарлет и се облегна назад в стола – поза, която издаваше липсата ѝ на интерес и намерението просто да изтърпи това, което Уилям щеше да ѝ разказва.
– Сещаш ли се талантливия художник от Монмартр, който ни нарисува? Художествения талант вирее във Франция от векове. В началото на века четирима ученици са открили пещерите Ласко. От седемнадесет хиляди години хората на това място са били способни артистично да изобразяват живота си и културата си – под формата на скални рисунки на рогат добитък – изящни елени, кротки волове, и забързани коне – всички изрисувани в нюанси на кафяво.
– Не обичам кафяво.
– Но тези рисунки греят защото са пренесли творческия гений на хората през вековете, Скарлет. Минава време и тук се заселват галите – още един талантлив народ. Галите решават, че много божества са отговорни за естествените явления и постоянно се мъчат да ги успокоят и да ги увещаят чрез ритуали.
– Какви ритуали например?
– Почитали прадедите си и духовете на починалите, палели клади, пророкували, палели свещи, похапвали добре и организирали игри. Свързвали се с енергиите на природата и царството на духа. Предлагали дарове като храна, цветя, пеели песни и разказвали истории.
– И всичките келти са били толкова талантливи да правят всички тези неща?
– Ритуалите са сътворени и изпълянявани от друиди, които в качеството си на посредници между човешкия свят и кралството на Духа нарекли свещени изворите, рекичките, градинките, и горичките, както и някои видове животни – като конете, и глиганите. След това дошли римляните и намерили друидите противни на своя религиозен, и политически авторитет.
– Тези тъпи римляни! Аз харесвам друидите. Нали именно те са създали фолклорните истории за феи?
– Не знам колко е вярно това. Очарователно е, че имаш някакви впечатления от друидите, макар може би да са погрешни. Какво си правила навремето в часовете по история?
– О, лежах на чина и си мислех за момчета.
– Значи пак за завоевания. Римляните покорили Галите и добре ги подредили. Наложили си админстрацията – назначили римски гувернатори на всички провинции – нямало шаване. Направили си пътища, стимулирали търговията, латинския заменил келтския в официалните документи, римските богове се смесили с галските. Малко по-късно Христос ходил по земята – и ето всички народи последвали светлината му.
– Христос ми е любим.
– Всички обичаме Христос. Най-хубавия човек, който е стъпвал на земята. И ако хората изпълняват само неговото златно правило, тук щеше да е много по-хубаво място за живеене.
– Виж, за златното правило знам и аз. Според евангелието на неговия апостол Матей, Христос е казал: „И всичко, което искате да ви правят човеците, това правете и вие на тях; защото това е законът и пророците.“
– Да, това е единствения закон, който признава любовта, а не властта.
– И какво станало после? Римляните…
– Римляните залязли и изгрели варварите. Цяла Европа пропищяла: „О, Боже, спаси ни от гнева на норманите!“ Тулуза и Марсилия станали столици на варварските племена, които ги покорили. И навлизаме в най-отвратителната част от историята – Средните векове. С какво ги свързваш ти, Скарлет?
– Средните векове ли? Дракони, вещици, отвари, липса на канализация, замъци, лордове и лейдита, крепостни селяни, липса на култура…Карл Велики не можел да пише.
– Да, това са причините всички да „обичаме“ Средните векове. Хигиената и „вълшебните“ отвари за всичко. На френски живот прекаран в лукс се нарича „la vie du chateau” (живота в замъка.) Замъците имали тежък, често безвкусен декор. Тоалетната се наричала „гардероба“ и често се изливала право в крепостния ров.
– Горките хора. Как са живели и без канализация и без топла, течаща вода?
– Повечето хора се сгодявали и женели през юни, тъй като годишната им баня се случвала през май и до юни все още миришели прилично. В средновековни времена разкошът на чистата, хубава вода бил привилегия на господаря на замъка. След него във ваната се къпели всичките му синове и мъжете в домакинството, после дамите и накрая горките деца.
– А какво е било ежедневието в Средните векове?
– Призори, господаря на замъка слушал месата и след това закусвал обилно бял хляб и вино. Правили си и средновековни партита, на които ястията се състояли от много видове месо – хапвали си лебеди, сойки, пауни, морски свинчета и глигани.
– Горките животинки.
– Горките хора, също така. Лятно време на селяните им свършвало зърното, а новата реколта още не била събрана и те трябвало да използват стара ръж за да месят хляб. Тя често била заразена с гъбички, които действат подобно на наркотик, като причиняват халюцинации, гангрена и в екстремни случаи – смърт. И така, средновековния хляб можел да те надруса или да те убие – съвсем буквално. Какво друго да очакваме от хора, които чаровно обвиняват животни в престъпления?
– Ох, Уилям, смея се, макар, че може би не е смешно.
– Смей се колкото искаш, Скарлет – това ти отива. Сега навлизаме в по-малко смешен период от историята – ренесанса и просветлението. Французите изведнъж рязко се заинтересували от древногръцка култура и антична философия. Френски монарси строели дворци, френски философи чертаели нови посоки, други любопитни французи създали понятието за енциклопедия, изкуството, литературата и науката процъфтявали.
– Не знаех, че французите са измислили енциклопедиите.
– Във Франция винаги са виреели креативните, артистични и ексцентрични хора. После в късния осемнадесети век французите изхвърлили монархията от управлението – защото, в дните, когато били най-гладни и нямало хляб – от двореца им препоръчали да ядат пасти.
– Пасти?
– Горката френска кралица Мария Антоанета съвсем не била наясно колко много хората в страната ѝ страдат от бедност и глад, и си помислила, че би било практично и разумно от тяхна страна вместо да мрънкат, че нямат хляб да ядат пасти. Даже си позволила да им го препоръча. Скоро след това била екзекутирана, защото французите побеснели и направили революция.
– Кой управлявал страната след революцията?
– Издигнал се император Наполеон – военен гений, реформатор и дипломат, който провел много успешна политика и се предал чак при битката при Ватерлоо и това било краят му. После французите окончателно зацепили монархията и станали републиканци. Последвали световните войни – за тях не обичам да разказвам, въпреки, че имам апетит за историята.
– Световните войни ме плашат и мен. Представи си Господ ни е заселил на тази хубава планета и ни е дал свободна воля – и ние какво правим? Войни, насилие, пренебрежение към околната среда, етнически и класови борби, покварена власт, и прекалена консумация.
– В началото на миналия век, особено емблематични били бохемските общества – те оформили културния образ на Париж. Артистични движения преляли по парижките кафенета, интелектуалците се събирали за да могат идеите им да правят любов и да се размножават. Те прегърнали екзотичния лайфстайл – да не ти пука за парите, и да се стремиш към артистична реализация вместо материален успех, което си е оригинално.
– Да, ако бях писателка или художничка щях да бъда бохемка. – каза Скарлет, която се беше навела към него, облегнала брадичка на ръката си и слушаше с интерес. – Парите не са хубаво нещо, Уилям.
– Най-хубавото нещо, с което разполагаме е времето, Скарлет.
– Времето…с теб…в Париж… не го усещам как минава.
– Прокрадва се край чинията ти със сладкиши, премята се и цопва в кафето ти.
Точно тогава заваля дъжд. Слава на Бога, те бяха седнали на маса вътре в сладкарницата, но една млада двойка, която беше седнала навън помоли да се присъедини към тях. Мъжът беше черноок и чернокос, носеше изтънчено бяло сако върху памучна риза с черна папионка и бял панталон – изглеждаше от онзи тип хора, които макар и ощетени от природата все още обръщат много внимание на външния си вид. Той представи себе си като Лука Спейд, а съпругата си като Блеър Спейд. Блеър имаше пепеляво руса коса и воднисто сини очи, беше много слаба, поддържана жена, елегантна до степен на превзетост – със златен часовник и убийствено силен парфюм, с перлени обици и копринен шал. Приличаше на някой манекен от витрина.
– Bonjour – каза Лука с тежък британски акцент.
– Bonjour – повтори Блеър с леко писклив глас освен британския акцент.
– О, не, не сме местни – и една свръх очарователна усмивка украси лицето на Уилям. – Говорим английски доста добре. – Е, вие звучите като да сте от Англия? Какво правите в Париж?
– Изтезаваме се – каза Блеър.
– Да, страхувам се, че Париж вече не е същия град като на нашия безоблачен, меден месец. – каза Лука.
– Безоблачен? Ласкаеш се твърде много, Лука – каза Блеър.
– Какво не ти хареса на медения ни месец?
– Какво трябваше да ми хареса, Лука? Хотелът ни беше раят на отчуждението. Не биваше да имам никакви очаквания. Но представете си – слизам от Ориент Експрес уморена – искам да релаксирам – и в 5 звезден хотел – басейна и спа центъра – затворени. Нямаше кой да ми изглади роклята за вечерта. Чаршафите изглеждаха, все едно прислужницата се беше натискала на тях с пиколото и малко ги беше поопънала после. Възможно е – все пак сме в града на любовта. Рецепционистът ни поздрави ледено студено.
– Нима очакваш рецепционистът да флиртува с теб? Това не му влиза в задълженията.
– Очаквах висок стандарт на услугата и отлично отношение към клиента. Бях сащисана! Някакви жени крещяха през нощта в много от стаите. Завиждах им, честно да ти кажа, Лука. Пълна програма в града на любовта!
– Мрънкало си, Блеър!
– После не можах да се опазя от неотразимите приключения в парижките ресторанти, в които ме водеше, Лука. Най-миниатюрните маси за двойка, които съм виждала – нямаше места за нещата, които поръчахме. Поне половината от шоколада беше чиста захар. Сервитьорките – по-бавни от охлюви. Храната – същински охлюви! На Лука му се догади от охлювите и взе, че повърна на пода на ресторанта. Оказа се алергия.
– Вземи да разкажеш на хората и колко пъти съм използвал тоалетната.
– Ако знаех колко груб можеш да бъдеш не бих се омъжила за теб.
– И тогава кой щеше да те вземе, Блеър?
– Аз съм богата наследница на модна империя, щях да намеря някакъв красив, умен и добър манекен!
– И той защо би се оженил за теб? Блеър, трябва да признаеш, че аз съм единствения подходящ мъж за теб – като изключим Джони Уолкър, Джак Даниелс и Джим Бийм.
– Не си подходящ мъж за мен! Не си подходящ мъж за никого!
– Прекрасно Блеър, продължавай да се излагаш.
– Ти си мислиш, че задълженията ти към жена ти приключват с това да ѝ дадеш пръстен. Аз имам нужда от уважение и общуване. Не да ми казваш – върви по дяволите, когато те карам да ми купиш макарони.
– Представете си, събуждам се аз една сутрин от ритник в леглото и перверзната информация, че трябва, видите ли да ѝ купя макарони за закуска.
– И защо да не ми угодиш? Аз съм ти съпруга!
– Нямаш угаждане. Всеки път, когато я снимам ми се обяснява, че в Париж няма по-голяма забележителност от нея и най-важното е тя да изглежда добре в социалните мрежи.
– Да, Лука, Париж е пълен с места набедени за забележителности – потиш се в жегата на опашки за музеи и галерии. Местните нямат никакво желание да ти услужат, независимо, че професията им може да го изисква. Безумно скъпи сувенири и ресторанти – онзи ден платихме трийсет долара за една кока кола. Претъпкано е с народ. Биг Бен е сто пъти по-красив от Айфеловата кула.
– И много жени са по-красиви от теб, но ти си моята жена, Блеър – каза Лука и я целуна по бузата.
Уилям и Скарлет се разсмяха от сърце.
– Ето, че Париж стори своята магия – отбеляза Скарлет.
– Да, добре дошли в града на любовта – каза Уилям. – Бих живял тук сто години и няма да ми омръзнат такива гледки.
– Да, така пламенно се карате и после се целувате. Вярно е, че целувките за сдобряване са най-добрите. – каза Скарлет.
– Толкова ме дразни, че бих му вдигнала скандал пред цял Париж – призна си Блеър. – Все пак той е също така мъжът, когото обичам.
– Блеър е като студен душ през лятото.
– Не, – пошегува се Блеър, – просто в Мулен Руж е прекалено горещо.
– Отиваме там тази вечер, нали Уилям. – каза Скарлет.
– Бихме се присъединили, но Блеър има непоносимост към старлетки – каза Лука.
– Ние ще тръгваме – каза Скарлет. – Весело прекарване в Париж.
– Уилям, – каза тя като останаха насаме. – Много симпатични хора бяха Блеър и Лука. Само дето Блеър според мен имаше неприлични мисли за теб. Пълна програма от неприлични мисли, при това. Честно ти казвам, ревнувах само от начина по който те гледаше.
– Не мога да понасям превземки като нея. Едвам успях да остана любезен до края на разговора. За съжаление, човек носи себе си където и да отиде.
– Да, какво не ѝ харесва в Париж? Има хора, които биха намерили недостатъци и на райска градина.
– Лука и Блеър са минало. Какво ти се прави сега, Скарлет?
– Хайде да отидем да си починем край басейна в хотела и да се преоблечем. Искам малко да се наконтя за довечера. Грим, лак, спа и такива неща. Чувала съм, че е проява на лош вкус да отидеш в Мулен Руж по шорти и джапанки, рокля на точки и сандали.
Половин час по-късно, двамата лежаха на луксозните шезлонги край вътрешния басейн и посръбваха шампанско в бяла, комфортна и луксозна обстановка. Скарлет свали хавлията и остана само по бански. Тя стъпи на ръба на блестящия оазис и тръгна бавно надолу по стълбите, като потопи първо пръстите си, после прасците си и влизаше в басейна толкова постепенно, че тялото и не изпита никакъв шок. Когато влезе в басейна се отпусна и легна на повърхността на водата, и си помисли, че не става по-добре от това, когато искаш да релаксираш.
– Излизай от басейна, русалката ми, Мулен Руж ни очаква.
Мулен Руж в превод от френски означава буквално червената мелница. Сякаш всичко в този бар е червено. Светещите надписи, виното, фигуралните чорапогащници на старлетките, абажурите кацнали на масите – Мулен Руж – най-популярното кабаре в света – се познава по тълпите, късните вечери и червения цвят. Сърцето на бохемския Париж продължава да бие вече 134 години. Жива джаз музика върви преди представлението, докато ти сипват шампанско и си поръчваш вечерята. Атмосферата и цените обещават вълшебна вечер. Когато сцената се напълни с красиви жени, които вдигат краката си и размахват роклите си – на човек му се струва, че е в рая. Те имат тела лъчисти от пот и могат да се премятат във въздуха, да правят шпагати и да пеят на чужди езици. Изглеждат достолепни, грациозни и излъчват иконичен сексапил – всичко необходимо за да направят вечерта ви абсолютно незабравима.
– Скарлет, превземи сцената! – каза Уилям
– Шегуваш се, нали?
– Толкова прекрасни жени и нито една не е по-хубава от теб!
– О, аз не мога така да се премятам. Тези жени са акробатки.
– Те пък не могат да пърхат с мигли като теб, когато опитваш шоколадово-еклеров десерт. Между другото, това малиново вино е божествен еликсир. Трябва да го пробваш.
– Изглеждаш така, сякаш виното те е пренесло вече в друга реалност.
– О, не, не се нуждая да бъда някъде другаде. Погледни – божествено красиви жени с вирнати крака. Не става по-добре от това.
Скарлет – Mon Amour
Скарлет и Уилям бяха седнали на терасата в хотела, гушкаха се и се наслаждаваха на континентална закуска и чай. Последният им ден в Париж.
– Беше великолепно, Уилям. Нахраних страстта си за пътешествия и приключения. Струва ми се, че не успяхме да разгледаме целия Париж, но добре си похапнахме. Например Версай – наистина можехме да отидем във Версай. Айфеловата кула я гледаме само от терасата на хотела. А близо до Айфеловата кула има една въртележка. Не успях да се повозя на нея. Не успях да се снимам на Триумфалната арка – като си помисля – толкова много Париж и толкова малко селфита. И Дисниленд остана в мечтите ми.
– Нека оставим нещо и за следващия път. Дори да обиколим целия Париж, все някой замък превърнат в хотел или някой от сто и двата музея ще остане пренебрегнат и тъжен. Всичките градинки също заслужават да се разходим из тях. Тъкмо да имаме повод да се върнем в Париж възможно най-скоро.
– Влюбена съм в Париж, Уилям. Най-митичния град на света!
Точно тогава ято бели гълъби долетя и накаца перилата на терасата.
– Хей, Уилям, помниш ли какво ни предсказа старата гледачка?
– Права си. Тя рече: цяло ято бели гълъби ще накаца по перилата на вашата тераса. По някаква щастлива случайност – ето ги гълъбите. Сега ще се сбъдне и другото ѝ предсказание.
– Тя каза, че непременно трябва да отида на площад Вандом, преди да си тръгна. Щяла съм да си купя бижу, което да промени съдбата ми.
– Бижуто, което ще промени съдбата ти е в джоба на сакото ми.
И Уилям коленичи пред Скарлет и поднесе кутийка със зашеметяващ, скъпоценен пръстен, с думите:
– Скарлет, ma belle, Скарлет, ma petite amie, Скарлет, ma cherie, Скарлет – mon amour… Обичам те, Скарлет, защото ти направи нашия Париж вълшебно място! Заради неосъзнатия ти детински чар. Заради твоя ум и твоите стремежи. Заради твоята душа и любовта, която излъчваш. За това, че следваш съдбата си и вярваш в случайността. За това, че си най-съчувствената, най-силната, най-стремящата се душа, която съм срещал. Защото си свръх очарователна, защото си изключително добродетелна. Обичам те Скарлет, защото ти си практична, но и магична!
Обичам те, Скарлет и искам да бъдеш моя жена!
Ce La Vie
1,001 total views, 3 views today