„Защото ни се роди Дете,
Син ни се даде;
И управлението
ще бъде на рамото Му;
И името Му ще бъде:
Чудесен, Съветник,
Бог могъщ,
Отец на вечността,
Княз на мира.“
– Исая 9:6
Благовещение
През широко разтворения прозорец влизаше миризма на маслини и топъл, пресен хляб и се виждаха тучни пасбища с кротко пасящи овчици. Беше началото на слънчева и ухаеща пролет. Мария подреждаше косите си пред бронзовото огледало, което имаше малка, изваяна от мрамор скулптура на ангел на рамката, близо до дръжката. Спокойният ѝ светлосин поглед, който излъчваше нейната замислена благост наблюдаваше увереното движение на ръката ѝ. Тя приглаждаше тъмно кестенявите къдрици, а те хвърляха сянка върху порцелановата гладкост и чистота на кожата ѝ. Изведнъж образът ѝ в огледалото сякаш се разнесе и се появи съвсем друг образ: на лъчисто същество с тежки, белоснежни крила и бели одежди, което тържествено държеше в едната си ръка златен тромпет, а в другата бяла лилия.
– Светъл ден, Мария! – поздрави я архангелът.
Очите на Мария станаха огромни и тя въздъхна и леко отстъпи назад. Съществото изглеждаше божествено, но тя изобщо не го очакваше.
– Не бой се. Дошъл съм при теб с добра вест – специална чест ти се пада. Аз съм божият архангел Гавриил, а ти си божия избраница. – Мария беше толкова изненадана, че не успя да промълви и дума. Тя се влюби в архангела, тъй като беше необикновен и толкова красив, че сърцето ѝ се разтопи от нежност, а умът ѝ се напрегна, защото разговаряше с възвишено творение, а дори не знаеше как да се обръща към него. Ваша светлост, ваша святост, ваше благородие, скъпи архангеле…
– Не се тревожи, Мария, защото си придобила Божието благоволение.
– Аз? Нима съм заслужила с нещо да бъда избрана от Бога? – рече неуверено Мария, а архангелът се намръщи защото никак не обичаше да се съмняват в думите му. После си даде сметка, че Мария просто беше скромна. Като се сети за какво беше дошъл настроението му бързо се оправи и той продължи:
– Ти ще дадеш живот на краля на света.
– Крал? Но аз съм обикновена жена – продължи да скромничи Мария – баща ми е фермер, а годеникът ми е дърводелец.
– Ти си от рода на крал Давид, негова потомка, от неговата кръв, и носиш в себе си сина Божи. Ще го наречеш Емануил, което значи Господ е с нас. Всички ще го обичат, понеже е Спасител на света.
Лицето на Архангел Гавриил сияеше от радост. Сърцето му ликуваше докато говореше с благост за великия крал на кралете. Господ беше решил да дойде на Земята и да приведе всички земни дела в порядък и изпращаше от сърце своя любим син, богопомазания спасител на света. Бъдещата му майка Мария съвсем не очакваше това. Тя не виждаше всеки ден говорещи архангели в бронзовото си огледало. Той сякаш изпълни цялата стая със светлината си и Мария така благоговееше пред лика му, че и отне време да възприеме божията вест. Когато най-сетне осъзна какво ѝ беше казал Гавриил тя сведе очи и поруменя, понеже беше чувала как стават тези неща, и промълви най-вече на себе си:
– Но как ще родя син, та аз съм още девица?
– Самия Свети дух ще те осени и силата на най-могъщия ще ти позволи да родиш най-святия – Божия Син. Погледни и твоята роднина Елизабет, на нейната възраст също е заченала син, понеже няма невъзможни неща за Господ.
– Ето, аз служа на Бога, и ще родя неговия Спасител, нека бъде според думата ти. – каза смирено Мария и се посвети от сърце на божия план, въпреки скромността си. Скоро тя щеше да се омъжва и нямаше и идея как ще реагира нейния годеник Йосиф на божественото зачеване.
Йосиф беше по-простичък и по-недоверчив от Мария и никак не му хареса, че наследника му няма да е от неговата плът и кръв и да носи неговите черти. Не всеки ден девици от еврейски произход зачеват от Светия дух. Според обществените правила той можеше веднага да изостави Мария, която беше скромна, но не беше чиста и не носеше неговото дете.
– Мария, – рече той с недоверие – не знам какво си сънувала, но ако се окаже, че си трудна, ще се разделим тихо и кротко. Не искам да ти причинявам публично унижение. Не искам да те разсипвам.
Мария понесе подозрението на Йосиф спокойно. По-късно се прибра в стаята си и плака, за това, че щеше да бъде самотна майка на Спасителя на света. Семейството ѝ вероятно щеше да се отрече от нея, обществото щеше да я презира, и да я отритне, но тя щеше да роди божественото дете и да се грижи за него. Това бе волята на Всевишния, а тя бе само скромна и смирена служителка. Но щом Йосиф не ѝ повярва, едва ли някой друг щеше да приеме истината.
Господ Йехова помисли какво да стори за да помогне на Мария. Същата нощ небесния архангел Гавриил се появи и в съня на Йосиф дърводелеца, в целия си блясък и с новината, че той също беше потомък на Давид.
– Йосифе, сине Давидов, не бой се да вземеш Мария като твоя жена, тъй като заченатия в нея плод е от Светия дух.
При гледката на красивия, божи пратеник Йосиф остана без дъх. Каквото и да поискаше архангела, Йосиф можеше да го стори без чувство за вина.
– Свети архангеле Гаврииле, аз не повярвах на Мария, но вярвам на тебе. Прости ми, аз си помислих, че тя е била с друг мъж. Какво да сторя за да бъда угоден на Бога?
– Мария е девствена, но ще роди син и ще го кръстиш Исус. Трябва да се грижиш за нея и за него тъй като той е сина Божи. Той ще избави хората от греховете им.
Йосиф разбра и повярва в славния план разкрит от божествения пратеник и беше щастлив, че срещна архангел Гавриил. Не всеки ден архангели разговаряха с дърводелци от Назарет. Неговата вяра, праведност и смирение и най-вече видяното с очите му го накараха да приеме божия план без възражение. Щеше да има забележителната съдба да бъде родител на свещено дете.
Посещение
Мария, която не знаеше нищо за зачеването и носенето на бебе почувства нужда от близостта и топлината на друга бъдеща майка. Незабавно тя замина за Юдея за да потърси компанията на своята братовчедка Елизабет. Тя бе жена на богослужителя Захария, който идваше от поколения праведни богослужители. За съжаление Елизабет не можеше да има деца и с напредването на възрастта и белите коси надеждата за наследник ги беше почти оставила. Но един ден пред възрастния Захария в храма се появил архангел Гавриил с чудесната новина, че молитвите им са чути. Елизабет щяла да роди син и той щял да бъде наречен Йоан и щял да бъде велик в очите на Господа. Въпреки прекрасния лик на архангела, Захария не могъл да повярва, че възрастната Елизабет ще ражда. Архангелът се беше намръщил и се беше разсърдил. Наказал го да загуби дар слово, докато синът му не се роди. Захария се прибрал у дома неспособен да разкаже на никого какво се било случило. Но както архангел Гавриил предсказал, по божие чудо, Елизабет беше благословена да носи друго свещено дете – Йоан Кръстител. В пролетния ден на Благовещение, когато архангелът се появи пред Мария, Елизабет беше бременна в шестия месец. По прашни пътища, скалисти кози пътеки и из хълмисти пейзажи Мария се возеше на магарето си докато потропа на портата на Елизабет. Когато домакинята отвори вратата, при вида на бременната девица, божият пророк Йоан подскочи в утробата ѝ от радост. Елизабет се изпълни със Светия дух и възкликна:
– О, благословена бъди, сред жените и благословен да е плодът в утробата ти! На какво дължа това щастие майката на Господ да дойде при мене? Понеже ето, когато твоя поздрав стигна ушите ми, бебето в мен подскочи от радост!
– Душата ми възвеличава Господ и моя дух ликува пред Бог, моя спасител – отвърна Мария, – тъй като отсега нататък всички поколения ще ме наричат благословена, велики неща направи той за мен и свято е името му!
И ето вълшебството се случи. Елизабет роди здраво момче. Когато осем дни по-късно всички роднини и приятели се събраха да отпразнуват кръщенето му всички бяха убедени, че детето ще бъде кръстено Захария. Но възрастния Захария написа с тебешир на една дъска: „Името му е Йоан.“ Способността му да говори се върна тутакси. Техния син Йоан Кръстител, братовчед на Исус, щеше да кръщава хората в река Йордан, за да отмие греховете им и да подготви пътя на Христос, Месията.
Рождество
– Да вървим, Мария, императорът в Рим е заповядал всеки гражданин на империята да бъде преброен в родния си град. Трябва да отидем до Витлеем, Дома Давидов, където съм роден аз и да се регистрираме за имперските данъци. – рече Йосиф няколко дни преди раждането на Исус.
– Нима сега трябва да тръгнем към Витлеем? Бебето може да се роди всеки момент.
– Пътят наистина е над сто километра и не е съвсем безопасен, но сме длъжни да отидем – заповядано е. Всичко ще е наред, Мария, знаеш, че Всевишния се грижи за нас.
Въпреки състоянието на Мария и това, че Витлеем не бе съвсем наблизо до Назарет двамата поеха на път, който щеше да отнеме няколко дни. Мария възседна магарето и Йосиф го поведе към Витлеем, където преди 700 години бе предсказано, че ще се роди месия, който ще донесе божието царство на света. След много дни в пустинята, когато пристигнаха в града по тъмно Йосиф не успя да намери стая в страноприемница, а Мария беше много изморена. Най-накрая един ханджия, като видя състоянието на Мария се съжали над двойката и им каза, че ще им позволи да останат в обора, ако не на удобно – поне на топло място.
– Благословен да сте, любезен господине, че ни позволихте да останем при вашите животни – рече Йосиф с благодарност.
– Благодаря, – каза и Мария – ние отчаяно се нуждаехме от място където да прекараме нощта.
В този сезон над Витлеем беше изгряла ярка и различна звезда. Трима мъдреци, които наблюдаваха небесата забелязаха новата звезда и разбраха, че тя е звездата на новия Крал, който щеше да се роди скоро. Те решиха да последват небесния знак, възседнаха три камили и отпътуваха за да се поклонят на новия Месия и да му поднесат скъпи дарове. Това ги отведе в двореца на крал Ирод, където те потърсиха новородения крал.
– Ние сме астролози от изтока – рекоха тримата мъдреци. – Според пророчеството месия и бъдещ крал ще се роди тази нощ под онази нова звезда над Витлеем.
– Вървете във Витлеем, – каза Ирод и търсете старателно детето и когато го откриете, донесете ми вест за да мога и аз да отида и да му се поклоня.
Думите на Ирод бяха подла измама. Той искаше да елиминира всяка потенциална заплаха за неговото владичество и новородения Крал беше предизвикателство за неговия авторитет. Той искаше само да разбере къде е Исус за да го унищожи.
Повит в пеленки от Мария мъничкия Исус – блажено новородено – лежеше в яслата. Тази нощ Витлеемската звезда светеше особено ярко, трима овчари кротко почиваха край огъня до кошарите. Изведнъж небето се изпълни с пеещи ангели славещи Бога и архангел се появи и им съобщи, че днес се е родил Спасител, в града Давидов – Витлеем – малкият Исус – те щяха го открият лежащ в ясла, в обор пълен със светлината на ореола му.
По-късно същата нощ трима овчари и трима мъдреци от Изтока влязоха тържествено във Витлеемския обор да се поклонят на малкия Месия. Мъдреците носеха дарове от злато, смирна и тамян. Те коленичиха пред бебето Христос и му се поклониха.
Коледните символи
В този момент, вратата на обора се отвори сякаш от ботуш и вътре влетя пълничка фигура на човек с дрехи в ярко червено, който мъкнеше на гърба си огромен чувал. Бузите му бяха розови, а носът червен като черешка, а дългата му брада бяла като сняг.
– Здравейте, – каза старият човек. – Тук има едно момченце, което много е слушало в последната година.
– По скоро не е имало време в което да не слуша, понеже малкият Исус току що се роди. – засмя се Мария.
– На мен ми изглежда много послушен – каза старецът и помаха на малкия Христос.
– Заповядай – каза Йосиф. Събрали сме се, пием, пеем и празнуваме – Божие чедо се роди. Това са овчари от Витлеем, а това са трима мъдреци от изтока, астролози дошли да се поклонят на малкия крал на света. А ти кой си и какво те води насам?
– Наричат ме Дядо Коледа и съм легендарна фигура. Дойдох от бъдещето да видя малкия Христос. Моята история е свързана с живота на един епископ от Мира – богослужителят Свети Николас, който бил много благороден много обичал децата и постоянно им правил подаръци – на най-малките и най-бедните. Когато дочул, че три сестри в неговия град не можели да се омъжат понеже нямали никакви средства за зестра – той пуснал през комина им три торбички със златни монети. Една от торбичките паднала в чорап закачен на камината за да съхне и оттогава по това време на годината всички деца по Земята си закачат чорапите на камината в очакване на дарове от мен. По коледно време наистина стават чудеса. Ето Бог се е родил. Празник е и всички справедливо очакват подаръци. Ще започна от малките деца във Витлеем.
– Как успяваш да занесеш подаръци на всички деца?
– Отвън ме чака една малка шейна с дребни еленчета: Втурващия се, Танцуващия, Подскачащия и Лисичия, Кометата, Купидон, Гръмотевицата и Светкавицата, и най-отпред е Рудолф с червения нос, който свети в мрака. Само им подсвирквам и те хукват високо над комините, чак до белите облаци, хо хо хо! – и Дядо Коледа се засмя, а коремчето му се разтресе като купа с желе. – Освен това не нося подаръци на всички деца. Имам списък с послушни и непослушни дечица и подаръци от мен получава само този който е слушал. А те както се досещаш се броят на пръсти.
– Какво има в бъдещето от което идваш?
– Целият свят празнува Коледа. Всички пеят, всички свещички греят, камбанките весело звънят, понеже на Земята в тази божествена нощ е дошъл Исус Христос – светлината на света.
– Целият свят ще празнува раждането на моето дете? – грейнаха очите на Мария.
– Нямаш си представа с какъв Коледен дух ще го посрещат всяка година. Семействата украсяват вечно зелени коледни дървета, които символизират вечния живот донесен от Христа, с орнаменти и светлинки. От тавана висят клонки имел и хората застават под него и се целуват, за да предизвикат любов, плодородие и благоденствие. На вратата на къщата се закачат коледни венци – символ на вечната любов на Господ към хората. Преданите християни подреждат сцената на рождеството с малки фигурки на всички тук присъстващи – Исус, Мария, Йосиф, овчарите и мъдреците и дори животните в обора.
В този миг в обора на метла влетя възрастна жена с набръчкано лице и вълнена пола. главата и беше увита с шал.
– Още една легендарна фигура предполагам? Или астроложка? – усмихна се Йосиф.
– Бонжорно Витлеем, Бонжорно Мария, Бонжорно Дио – каза старицата.
– Добре дошла, коя си и какво те носи насам?
– О, ние я познаваме – казаха тримата мъдри мъже. – Това е вещицата Бефана, която е родом от Италия, но се е преместила на изток. Ние отседнахме в нейната къща в едно малко село на път за тук. Поканихме я да дойде с нас, ала тя каза, че е прекалено заета с домашни задължения. Явно е размислила.
– Радвам се на малкия Исус. – каза Бефана. – Много обичам децата. Отсега нататък, за да почета малкия Бог в нощта на 6-ти януари ще разнасям подаръци за всички деца.
– Много ми е приятно да срещна колежка – каза Дядо Коледа.
Вратата се отвори и вътре с танцова балетна стъпка влязоха младо момиче и момче, които направиха няколко красиви пируета и спряха пред яслата да се възхитят на малкия крал.
– Добре дошли и на вас – поздравиха ги всички. -Кои сте вие?
– Ние сме Клара и Принцът Лешникотрошачка, герои на класически балет – отвърна момичето. – Нашият балет се изпълнява по много празнични сцени по целия свят и това е една от любимите коледни традиции. Историята ни също е магическа и много романтична – един принц лешникотрошачка оживява и пътуваме заедно във фантастични царства. Това изкуство – балетът е свързано с празничния сезон, може би защото балерините са уникални като падащи снежинки. Нашето представление е също любима част от най-хубавото време на годината, празника Рождество.
Вратата се разтвори отново и вътре се напъха един весел снежен човек, с лула, с копче вместо нос и очи направени от въгленчета. Той носеше шапка и шал и метла.
– Здравейте, аз съм Фрости, снежния човек. Аз оживях по Коледа за да си играя с децата и да пътувам до Северния полюс. Магията и радостта на коледния сезон са в сърцето ми. Аз съм символ на зимата и празничното настроение. Хората си украсяват елхите с мен, рисуват ме по празнични картички и други орнаменти. Аз също нося коледния дух и допринасям за празничната атмосфера на коледния сезон.
Тази вълшебна нощ при Спасителя се събраха всички, които са виновни очите на децата да светят през най-красивия от всички сезони. В тази тиха нощ се роди най-святото семейство. Дългоочаквания месия на Господ пристигна. Коледната звезда е цветето на тази свята нощ, вдъхновено от брилянтната божествена звезда над Витлеем. Белите венчелистчета се превърнали в червени в чест на нашия Господ и неговата жертва. Чрез раждането и смъртта на Христос ние ще живеем вечно. Дано да бъдеш благословен в духа на сезона, който е мира, радостта на сезона, която е надеждата и сърцето на сезона, която е любовта.
1,799 total views, 4 views today
