Нека въображението ти препусне като вихрогон през една почти райска градина – градината на Каза Айне. Всичко е свежо, мокро, като след прясна мъгла и всичко ти говори. В градината е леко хладно и тихо като обиталище на духове, но мирише на бели люляци и жасмин. Верандата лилавее в своите нюанси и те прегръща в люляковия си уют. Сребристи облаци се реят тихо над градината, в която всичко що вирее е увлечено по собствениците си. Розови облаци изглеждат сякаш са заседнали в короните на цъфналите дръвчета. Цветята предлагат обожанието си на боговете като разнасят съкровени ухания в тихата сутрин. Птиците предлагат обожанието си на боговете като подсвиркват и припяват на движенията на листата от ветреца.
Лесно е да се влюбиш в митични богове, дори да не си нищо повече от праз лук. Божурът се надява на ласки, както и свенливото кокиче. Златни ябълки шепнат „на най-красивата…“ В градината всичко се кити и прави любов непрестанно. Там цветята танцуват на мелодията на лекия бриз, зюмбюлите се покланят за да интимничат със скромни маргаритки, нарцисите кавалерски целуват карамфилите, бели като сметана рози сами изпадат във възторг от пищните си корони. Щастливите собственици на градината са също люто и безстрашно влюбени един в друг. Наричат го Сияещия, защото е светъл като архангел, наричат я Ослепителната, въпреки, че той я целува с отворени очи.
Ослепителната трябваше да прекоси цялата градина мокра от сутрешната роса, за да посрещне своята приятелка, богиня Флора. Полупрозрачния воал, с който завършваше роклята и се влачеше няколко метра по земята над нея, докосвайки нежно настръхналите венчелистчета на цветята. Зарадвани да се видят, двете богини приближиха бузите си една към друга, прегърнаха се и си направиха комплимент за прическите – подредени до съвършенство руси букли, в които бяха втъкнати фуркети с малки, сватбено бели цветя. В косите на Ослепителната, освен това имаше и четири златни монети, на които бяха изобразени профилите на императори. Двете богини допряха нежните си пръсти в приятелски жест и се понесоха на равните си походки към масата в градината. На масата имаше порцеланови и метални съдове, които изглеждаха луксозно, понеже бяха в особено настроение – Ослепителната ги беше докосвала докато наливаше чая. Тя поседна на бялото столче и загледа приятелката си. Флора носеше венец от живи, свежи цветя – във всички цветове.
Добре дошла, Флора, любима приятелко. Изглеждаш чудесно!
Добре заварила! И ти изглеждаш чудесно. Роклята е разкошна. Бяло винаги ти е отивало. Радвам се, че те виждам. Има ли повод да ме поканиш?
Какъв по-хубав повод от пролетното време? Виж слънцето вече блести по росните капки, скоро градинската температура ще стане съвсем ободряваща.
Отдавна не сме преживявали мит заедно. На масата сервизът изглежда като подготовка за паметно соаре.
Нима има мит за божествена наслада без участието на съвършената чаша чай?
Какво има днес в чая ни? Много съм любопитна какво си сложила в тази малка, прилична на сребриста паяжина торбичка с билки.
Паяци. Шегувам се. Листо от малина, кора от портокал, венчелистчета от роза и разбира се малко мляко, но това не са специалните съставки. Специалните ги пазя в тайна дори от приятелките си. А чаят е такъв, че простосмъртните ще говорят за нашата пролетна среща в градината на Каза Айле с векове. Какво по-хубаво да си пожелаеш в пролетна утрин от изобилна, освежителна напитка?
Приключи ли с пролетното почистване?
Шегуваш ли се, не съм започвала. По полилеите и по чашите на витрините има много прах. Но това едва ли е тема за разговор…
Аз наех почистваща фирма. Дойдоха седем жени със седем метли и попреметоха, поизмиха и се погрижиха за всичко в пролетната ми резиденция. За мен остана да се просна в креслото и да се наслаждавам. Тази пролет, любимият ми цвят е жълтото. Обзавела съм любимата си гостна в жълти тонове – диванчето, възглавниците, дори цветята във вазите и табуретката на които слагам краката си имат цвят на пухкави малки жълти патенца. Имам цяла колекция с обувки с жълти нарциси и глухарчета.
Иначе, Флора, как е животът на пролетните богини? Разкажи някоя прясна клюка?
О, не съм обсъждала съдбите на другите цяла зима – не сме се виждали. Но в живота на боговете винаги има по някое чудо. Една тевтонска богиня на пролетта, моя колежка, казва се Еостре спасила малко, бяло птиче от великата северна зима като го превърнала в заек.
Бедничкото – каза Ослепителната и повдигна вежди, но в занесения и поглед блестеше видимо някакъв спомен от прясно удоволствие.
Оказва се обаче, че заекът до ден днешен умее разни неща като птица и тази пролет решава да и покаже своята благодарност за новия си живот. Снесъл яйца, украсил ги и ги подарил на Еостре, която щяла да умре от смях. Получила цяла кошница с боядисани яйца. Какво ще кажеш? Разсеяна си нещо и не реагираш.
Съжалявам, скъпа приятелко. Много забавна и затрогваща история, но не съм на тази вълна. Всичко за което мога да мисля са нектарените целувки на Сияещия. Горя след предната нощ.
О, разкажи, разкажи ми! – каза Флора, която беше любопитна и като всички богини обожаваше да обсъжда моментите, в които тялото и душата на приятелката и са пленени и разсипани от наслада.
Първо трябва да си призная, че кокетството ми се отразява добре.
Станала си кокетна, не мога да хвана вяра…
Знаеш, че обичам да се украсявам, въпреки, че го правя по-рядко отколкото ми се иска. Вчера, формата на деколтето ми позволяваше една огърлица от перли. Той беше застанал точно зад мен. С леко притискане към чувствителната част от гърба ми, отдели известно време да погали кожата ми през перлите. За да отвори огърлицата ми, той плъзгаше пръстите си толкова нежно по врата ми, че бях на път да припадна в ръцете му.
Носиш всички тези зашеметяващи, безценни бижута, само за да ги сваля той от теб? Не думай!
Той разтвори огърлицата много нежно и я остави да се посипе по пода. Перлите се пръснаха при удара с огледалния под. После Сияещия хвана един от кичурите ми, леко го нави около пръста си и подръпна меката ми коса.
Целуна ли го? Аз бих го целунала.
Устните ми се впиха в неговите устни и пръстите ми почти се вплетоха в раменете му.
Звучи омагьосващо, ако не го знаех със сигурност щях да разбера – ти си толкова влюбена в Сияещия! Личи ти на физиономията. Трябва да изядеш нещо кисело.
Да се влюбиш в Сияещия наистина е лесно като парче торта. Името на тортата е Шарлота, прави се с бишкоти и плодове, може даже да я поръсиш с канела. И е задължително след това Сияещия с отчаяна страст да забие глава в тортата, и да омаже прекрасното си лице с яйчен крем, и какво ли още не…
О, разбирам те прекрасно, скъпа приятелко. Коя жена не би завидяла на торта Шарлота в такава ситуация. Звучи хем възможно, хем твърде хубаво за да е истина.
Истина е. Той целия трепери, лицето му пламти, докато… не, не мога. Не мога да мисля за това без да обезумея от любов.
Мислиш ли, че като всички мъже, Сияещия има разрушителни качества?
Лесно е да измислиш разрушителни качества на любимия си. Погледа на Сияещия, само нежния му поглед те кара да кършиш пръсти и да се съмняваш, че сърцето ти ще издържи на нежността.
Да си покорена от нежност, да те люби Сияещия, какво е усещането?
Да те люби Сияещия е като гръм да те удари, и цялото ти същество да бъде изтерзано от поемането на светлината.
Звучи хем мъчително, хем божествено. Този мъж, този неземно красив принц сред боговете…Как го понасяш? Аз не бих издържала в компанията му и една минута. Познавам себе си, нямам твоята увереност и в никакъв случай не мога да съм спокойна в ръцете на фатално красив бог. Колкото и хубаво да се люби, как живееш с това да те превъзхожда във всеки един момент?
Когато за пръв път влезе в Каза Айне, аз бях седнала на люлката в градината и докато се люлеех тревата галеше босите ми крака. Той погледна босите ми крака, погледна градината, погледна цветята, погледна обратно към мен и заяви:
Добре, теб ще те любя!
Аз не съм ти предложила да ме любиш, – казах с недоумение аз. Сияещият се усмихна. Той знае, че всичко живо иска да се люби с него. Знаеше, че рано или късно ще попадна в плен на неговата безподобна красота. Но аз го изненадах. Не се влюбих в красотата му. Влюбих се в достолепието и искреността, благородството и увереността, грижата и благосклонността. Влюбих се, когато разбрах, че ако животът ме подритне – той е вече там и ме е успокоил. Нищо не е така страшно както може да ти се стори на пръв поглед – само защото той е там и ще ти рече „Спокойно!“ Прошепва успокояващи слова дори докато разтваря тръпнещите ми бедра.
Добър любовник е, личи му само по погледа. Има страст, а има ли любовна техника?
Какво е любовната техника, скъпа приятелко, в ръцете на ликуващо божество? Позите се сменят, не само да се улесни проникването а и да се наблегне на извивките на тялото ми, което се мята в ръцете му, подпалено и омагьосано, без капчица любовно милосърдие.
Разкажи ми точно какво се случи, когато седна до тебе вчера?
Той не без състрадание постави ръка на коляното ми, нежно я плъзна под плата навътре. Устните му горяха и очите му горяха, докато аз леех сълзи от страст, които се стичаха по неговото лице и капеха по съвършеното му голо тяло. Екстазът беше близо, блузата ми последва извивката на раменете ми се свлече бяла и невинна на пода.
Въпреки, че съм безсмъртна, някой ден ще умра от страст в ръцете му – каза Ослепителната.
Докато Флора и Ослепителната избистряха любовните отношения в Каза Айне и посръбваха чай в градината, Сияещият и Рафаел седяха в гостната на отворен прозорец и пиеха турско кафе – от малки стъклени чашки с метални подложки и похапваха еклери.
Виждам я как седи. Виждам я как ходи – ситни и сякаш върви по облаците. Виждам я как става и сяда, как си протяга ръката, как се понася в трепетен танц. Виждам талията и стегната от кринолина как те кани да плъзнеш ръка по извивките. Виждам очите и как горят и как се разтварят за да те попият и сякаш те целуват. Погледът и дърпа като магнит. Как издържаш? – каза Рафаел, който вчера на бала беше танцувал с Ослепителната.
Не издържам, такава е истината. – призна си кротко Сияещият. – Съдирам и тесните жартиери.
О, разкажи, разкажи ми? Какво е да любиш жената, в която е влюбена цялата градина на Каса де Айле?
Любовта, която извира от зениците и, когато очите и много бавно се отварят в момент на сливане. Погледите ви се захапват един друг. И нищо друго няма значение за нея – нея я усещаш в момента в който потъваш в любовта и. Устните на душата и – като разпукан нар, очите на душата и, свещи в църква, извивките на душата и – пресен хляб.
О, аз виждам копнежа в очите ти! Но тя не ми изглежда като завършена любовница. Спокойна, тиха е, прилича на разпукване на пролетен цвят.
Божествено умна, тя седи с вирната брадичка, сяда с удоволствие и разум, всичките и движения са пропити с хармония, удоволствие и разум. Тя протяга ръка да се здрависа с интелигентен жест. Тя се обръща към събеседника си, накланя леко глава като принцеса и думите и нямат никакво значение, понеже жестовете и са така изтънчени, че не можеш да имаш никакви претенции към другите и качества.
Цялата и същност вика: неистово копнея за теб, докосни ме, няма начин да сбъркаш. Ревнуваш ли я?
Ревнувам я дори от цветята в своята градина. Гърдите и изглеждат сякаш нежните връхчета биха реагирали на ласките им.
Искам да изпия влагата от блестящото разковниче между краката и. – призна си Рафаел. Той погледна Сияещия и от лицето му бликаше хармония, почти женска прелест и доброта. Сияещия интуитивно долови възбудата на архангела, с който го свързваше най-нежно приятелство.
Ти я познаваш само от светлината на балните зали. Аз я виждам всеки ден във всякаква ситуации. Когато тръгне да се бие с дракони по другите реалности, светлите и коси контрастират с тъмната броня, която носи. Ослепителната е жена, която препасва меча си и слага червило, и премрежва поглед и те гледа така, че да тласнеш бронята си в нейната и да се чуе звук от трошене на метал. Виждал съм я да прекосява градината в яркочервена рокля и яркочервен чадър, и бузите и от възбудата – по червени от роклята и чадъра и. Виждал съм я да излиза от морската пяна пременена само с гердан от брилянти. Походката и е толкова спокойна, че пеперуди кацат на връхчетата на балните и пантофки. Тя не просто има любовта на градината си, тя е самата градина. Цветята на нейната плът, острова на страстта и, когато ги докосвам, когато прониквам в нея – цялата природа я усеща, времето се размеква, градината изпада в унес. Скоро ще празнуваме Белтан, пролетта в нейния връх – това е единствения ден в годината, когато се любим в цветните лехи в градината.
Въпреки, че съм безсмъртен, някой ден ще умра от страст в ръцете и – каза Сияещият.
2,922 total views, 6 views today
